Денят почти дойде. Да мине днешният и моментът настъпи. Моментът на истината.
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не сме говорили за нас. На практика всичко опираше до секса, де факто ти гръмна пистолета и надбягването на чувствата започна. Ти даде старта без да се усетиш. Ти ме накара да си противореча така. Ти си виновен. Не, не си мисли, че аз бягам от отговорност, аз винаги си признавам грешките, винаги се извинявам, когато нагрубя някого без причина... Но винаги всичко си има причина. Такъв е животът - следствия от последици и последици от следствия.
Всички, всички ми казваха: "Много е хлътнал по теб!" Аз казвах: "Няма нищо такова!" А знаех, че е така. Виждах го в очите ти - светят с онази стопляща светлина, озаряват ме цялата, сякаш строят ореол покрай мен и аз се чувствам, че цялата светя. Аз съм твое ...