Отне ми го, нали?
Нима се радваш?
Отне ми най-красивото нещо, което сама си спечелих…
Нима си щастлива и горда?
Отне ми най-невинното създание,  което ме правеше човек.
Най-приказния момент в живота ми срина, като го взе със себе си.
Защо си толкова жестока?
Защо носиш само сълзи на хората?
Защо те има?
Защо те мразя, без да те познавам?
Толкова много ми отне, а даже не знам коя си, а само какво искаш.
Мразя те! За първи път в мен се ражда този страшен копнеж - отмъщението, а знам че НЯМА какво да ти отнема.
Знаеш ли, ти си мислиш, че си страшна, но грешиш – аз не се страхувам от теб, ти вече отне това, което ме правеше щастлива
и всеки ден ми казваше “Слънце!”.
Проклета бъди...
Защо си толкова коварна?
Той бе само на 16.
Какво ти стори?
Какво?
Защо не поиска мен, а него?
Защо ми причиняваш болка, която
никога няма да спре,
и спомен, който няма да умре???
Нима си щастлива сега?
Ще пееш ли на гроба му?
Ще пееш ли, докато другите плачат от мъка?
О, да, забравих, ти си велика и можеш всичко!!!
Вземи мен, върни него...
Какво ще правя аз от тук нататък?
Толкова ми липсва и така ми е тежко…
Не искам никoй да ме съжалява...
Аз съм само на 15.
Защо ми причини това?
Защо когато бях най-щастлива, ти ми отне ангелчето?
Не ме е страх от теб, не ме е страх от теб, повтарям… но ми го върни, чуваш ли?
Искам да зърна очите му и прекрасната му усмивка.
Върни ми го, аз го заслужавам, за миг искам да стана онова слънчево момиче, което ти уби в оня слънчев ден...
Той… той беше първата ми любов – разбираш ли?
Първият ми нежен полъх, първата прегръдка и целувка.
Първото “Обичам те” той ми подари...
Върни ми го – нужен ми е да продължа напред.
Искам всичко това да е само един кошмар, чуваш ли?
ВЪРНИ МИ ГО!!