Някога имах много добър приятел, дори бяхме в един клас. Споделяхме си почти всичко, съветвахме се за момичетата и момчетата, които харесвахме. Аз вярвах във него, знаех че може да постигне много в живота си. Мислех, че си по-различен от останалите момченца. Това беше ти! Мина време, пораснахме, стана така, че станахме гаджета. В началото беше много странно, приемах те повече като приятел. Знаех, че отдавна ме харесваш и като момиче, но за мен ти не беше момчето, което да ми "завърти" главата. Но аз започнах да ти се доверявам все повече, отворих сърцето си за теб. Помня как спираше дъха ми от целувки, помня пламъка в очите ти и усещах трепета в гърдите ти. Бях щастлива... Но за миг и всичко свърши! Имах съперница... Не можех да разбера грешката си, не можех да повярвам, че не ме Обичаш повече. Може би със право съм си мислила това, защото ти се върна при мен, искайки"втори шанс". Дадох ти го, все още те обичах. Бях несигурна, но ти започна да показва чувствата си все повече и отново т ...