Някога имах много добър приятел, дори бяхме в един клас. Споделяхме си почти всичко, съветвахме се за момичетата и момчетата, които харесвахме. Аз вярвах във него, знаех че може да постигне много в живота си. Мислех, че си по-различен от останалите момченца. Това беше ти! Мина време, пораснахме, стана така, че станахме гаджета. В началото беше много странно, приемах те повече като приятел. Знаех, че отдавна ме харесваш и като момиче, но за мен ти не беше момчето, което да ми "завърти" главата. Но аз започнах да ти се доверявам все повече, отворих сърцето си за теб. Помня как спираше дъха ми от целувки, помня пламъка в очите ти и усещах трепета в гърдите ти. Бях щастлива... Но за миг и всичко свърши! Имах съперница... Не можех да разбера грешката си, не можех да повярвам, че не ме Обичаш повече. Може би със право съм си мислила това, защото ти се върна при мен, искайки"втори шанс". Дадох ти го, все още те обичах. Бях несигурна, но ти започна да показва чувствата си все повече и отново ти повярвах. Отново бях щастлива с теб. Не исках нищо друго. Обичах начина, по който се шегуваше с мен, обичах да ме прегръщаш, обичах да ме изпращаш вечер. Бях щастлива, когато прекарвахме времето си заедно. Играехме на карти, лятото бяхме на плаж заедно, ходихме на купони заедно, всяка вечер след 22:00 бяхме заедно. Споделяхме си всичко, подкрепяхме се и не можеше да се наприказваме. Времето летеше, когато бяхме заедно. Ти ми изневери. Не исках да ти простя, но щом те видях сърцето ми не ми позволи да те отблъсна, отново бяхме заедно. Когато заминах да уча в София си мислех, че това, че е краят. Но тогава наистина разбрах колко много те обичам, толкова много ми липсваше. Но ти не ме остави сама и това ми даваше сили да дочакам да се върна при теб. Толкова много те обичах. Бях готова в ада да сляза заради теб. Дадох ти всичко, което имах. Спеше в леглото ми, ядеше от храната ми, подарих ти любимия си блузон. Застанах срещу семейството си заради теб, рискувах да загубя приятелите си... Дарих ти сърцето си. Бях твоя, никой и нищо не ме интересуваше. Винаги, когато грешеше, аз бях със теб. Подкрепях те, бях търпелива. След зимната ваканция ти отново се промени. Познавам те много добре. Знам какво искаш да ми кажеш, дори без да ми говориш. Познавам очите ти, те ми казват всичко. Познавам начина ти на говорене... всичко. Последният, път когато се прибрах, ти не беше същия. Не беше момчето, за което бих дала всичко. Ти отново ме предаде. Не мога да те виня, но за мен това е истината. Не знам с кое най-много си ме наранил. Но сега цялата съм в рани. Пиша ти, защото няма да мога да ти кажа всичко това. Знаеш каква съм. Сега усещам тежест в гърдите си и мъка в очите си. Ти открадна усмивката ми, вече я няма. Не искам да ме виждаш такава. Не искам нищо повече от теб, освен да прочетеш написаното. Вярвах в любовта, вярвах в доброто в теб, вярвах, че бях нещо повече от забавление. Вече нямам за какво да се боря и в какво да вярвам. Обичах те, но ти не ме разбра. Не оцени това, което имаше и така ме загуби. Не съжалявам за всичко, което съм ти дала и ти направи много за мен. Мисля си, че поне малко ме обичаше. Но това знаеш само ти!Съжалявам, че не можа да ме оцениш. Някога казваше, че като мен друго момиче няма да обичаш, че за теб съм всичко. Това исках да ти припомня. Прости ми за всичко, което съм ти причинила. Никога не съм искала да те нараня. Знай, че човек сам кове съдбата си. Бъди добър ковач. :)