Бих дала всичко за теб, но те няма.
Отиде си, а аз останах сама,
защото нямах смелост да ти кажа, че те обичам...
ти ме пита дали ме е страх, но и тогава... и тогава
не можах да си призная... съжалявам ли? - безкрайно... какво искам ? - любов... а за какво мечтая - За теб...
Липсваш ми ужасно много... бих рисувала името ти вечно по тетрадките ми... бих шептяла вечно името ти, преди да заспя... но има ли смисъл, щом ме е страх да ти го кажа в очите, щом ме е страх да ти кажа ОБИЧАМ ТЕ!... а как ме изгаря отвътре, когато те видя... а как ме боли, когато знам, че си с друга. И как ми се иска да върна времето и да сме там на същата онази пейка и да ти кажа колко много те обичам, да ти кажа, че искам да съм с теб и да се отпусна в прегръдките ти, да те целуна и да те хвана за ръка, да стоим така, да гледаме залеза и никога да не се разделяме...
А дали ще стане някога... не знам... но го искам, ако имах само още една възможност... само още една...