Представянето на книгата вървеше добре. Не присъстваха много хора, но пък обстановката бе задушевна, като голям принос за това имаше английският издател. Всичко изглеждаше изпипано до последния детайл, дори се предлагаше българско вино. Човекът, който четеше откъси от новата творба на Ралица Господинова, беше англичанин – млад мъж с дълбок плътен глас и силен лондонски акцент.
Преводачът, Станимир Желев, отпиваше често от чашата си с вино и хвърляше притеснени погледи към авторката, която като че ли не можеше да си намери място от нерви – по бузите на младата жена бе избила нездрава червенина, а пръстите й барабаняха по облегалката на стола. Двамата се бяха видели за пръв път малко преди заминаването за Лондон, но се познаваха много добре, защото повече от три години бяха общували в Интернет.
Когато четенето приключи, Ралица даде автографи на присъстващите, поздрави издателя и се отправи към изхода с бърза крачка. Станимир тръгна след нея, усещаше, че нещо не е наред.
– Какво има, Рали ...