руска народна приказка
Живял нявга, много отдавна, един цар. Той имал син и дъщеря. Младият княз се казвал Иван, а княгинята - Аня. Царят бил женен и жена му се казвала Анастасия. В царството на този цар, което между впрочем никак не било малко, всичко вървяло прекрасно - князът и княгинята, които още били деца, си играели от сутрин до вечер. За тях се грижели прислужници, които ги обичали като свои собствени деца. За Аня се грижела придворна дама, която всяка сутрин решела златната ѝ коса, а пък за Иван - млад прислужник, Василий, който учел малкия княз на добри обноски и на духовна и телесна чистота. Народът и слугите в царството също били щастливи - за добре свършена работа те получавали достатъчно пари, за да издържат семействата си и да водят достоен живот. Имало, разбира се, и бедни хора, които едва-едва успявали да свържат двата края, но и те били благодарни на царя и на Господ, и не се оплаквали.
И така, дните си минавали, царските деца растели и хубавеели, животът им бил като ...