Седемте глави на змея Груди и преди се бяха карали жестоко, но този път се стигна до бой. Сипеха се взаимни обвинения, но никоя глава не поемаше отговорност за тежките стомашночревни проблеми и метеоризма, които се бяха появили след преяжданията по време на празниците.

  Всяка глава имаше различни хранителни навици и упорито отстояваше правото си да не ги променя. Първата глава например набиваше само месо, месо и нищо друго. Втората и Шестата предпочитаха зърнените храни и зеленчуците, а Четвъртата консумираше предимно плодове. Останалите бяха всеядни.

  Както често се случваше, Първата изрева властно и взе думата, давайки ясно да се разбере, че няма да позволи да бъде прекъсвана.

  – Виновни за стомашния проблем са тези глави, които плюскат марули. Марулите са вредни, защото трудно се смилат и са нитратни. Отделяните растителни газове горят трудно, затова Груди има затруднения при огнедишането. Змеиците му се подиграват, че едва-едва бълва огън, засрамете се! Има опасност да си останем ерген.

  – Глупости! – наежи се Шестата. – Онзи кокалест юнак, когото излапа миналата седмица, разрани стомашната лигавица на Груди, тоест нашата стомашна лигавица. Трябва да преминех на вегетарианска храна, и то незабавно!

  – За нищо на света! – изсъска Първата.

  – Може би трябва да постигнем споразумение за диета, която да пасва на всички – подхвърли дълбокомислено Четвъртата. Ако я караме така, ще погубим Груди.

  – Де да можеше главите да съществуват отделно от тялото – изпухтя Седмата.

  – Да, ама не може – каза Първата. – Седем глави ядат, а един стомах смила, това е положението. – Предлагам да наблягаме на месото, то е питателно и полезно, и при разграждането му се отделят добри, огнени газове. Няма друг изход, посестрими.

  – Аз от месо повръщам – проплака Шестата. – Не е честно!

  След дълги спорове главите прецениха, че ще е разумно да гласуват. Бе взето решение с три гласа „за” диетата да е балансирана, съдържаща месо, хляб, зеленчуци и плодове.

  Първата и Четвъртата обаче моментално възроптаха. Първата заяви:

  – Значи аз трябва да си променя хранителните навици, а някои други не. Това е крещяща несправедливост!

  – Да, да – подкрепи я Четвъртата.

  – Хубаво щеше да е Груди да има седем стомаха – промърмори Третата.

  В крайна сметка се разбраха да продължат да ядат каквото харесват. Да, обаче храносмилателният тракт на Груди страдаше, метеоризмът ставаше все по-гръмотевичен. Залповете се чуваха през девет села в десето.

  – Предлагам само една от нас да яде – каза Първата. – Така хем ще намалим поетите количества.

  – А другите на фотосинтеза ли да карат? – намеси се Втората.

  – Няма да има опасност за здравето на неядящите глави, та нали сме части от общото тяло на Груди.

  – Ама как така! Аз непрекъснато съм гладна! – изкрещя Третата.

  – Груди трябва да остане с една глава – заяви Първата. – Едно тяло, една глава, друго решение няма.

  – И тази глава, разбира се, си ти – изсъска Седмата.

  – Ами… да. Аз съм най-важната. Просто защото съм Първа.

  – А другите да умират ли?

  – В името на съществуването на Груди… да. Бих могла да ви прегриза вратовете безболезнено… Просто ще се натряскате с седемдесетградусова пукница и няма да усетите нищо.

  Другите шест глави се спогледаха, после, след кратко колебание, убиха Първата заради безпределната й наглост. Груди вече бе шестглав змей.

  Тогава Четвъртата, която винаги бе имала комплекси за малоценност, реши, че е дошло време да вземе властта. „Сега или никога” – каза си тя.

  – Скъпи посестрими, мисля, че вече започвате да осъзнавате моята значимост като средна глава. Така де,  от двете ми страни има по три глави, следователно аз съм най–важната, централната, и трябва аз да определям правилата. Никакви убийства повече. Аз ще си ям моите плодове, вие също ще похапвате каквото предпочитате, само че на смени – един ден гладуване, един ден ядене, това е. Ще се убедите, че аз съм най-справедливият началник на света.

  Последвалите брожения доведоха дотам, че Четвъртата загуби живота си след кратка схватка с останалите.

  Третата, която бе много параноична и имаше психически проблеми, рефлектиращи във все по-задълбочаваща се огнена недостатъчност, се уплаши да не пострада. Изпаднала в истерия, тя закрещя.

  – Само да сте посмели да ми посегнете! Аз съм кротка и добра и никому зло не съм сторила! Числото три е свещено. Нали сте чували за Светата троица? Стига убийства! Нека от сега нататък живеем в мир!

  Безкрайното опяване на Третата изнерви до краен предел другите и не след дълго тя падна с прекършен врат.

  Загубил вече три глави, Груди имаше проблеми при летенето, защото Петата, Шестата и Седмата натежаваха от едната страна. На практика Груди летеше като ударен месершмит и едва успяваше да спазва разпоредбите за змейско въздухоплаване. Глобите се сипеха една след друга.

  – Така няма да стане – подхвърли Втората. – Груди е тотално разбалансиран.

  Погледите на оцелелите глави се насочиха към Седмата, най-крайната глава. Тя веднага разбра, че съдбата й е предопределена и дори не се съпротивлява, когато другите се нахвърлиха да я душат.

  – Е, Груди вече е триглав змей – каза Шестата. – Така може би е по-добре. А и повечето змейове по света са именно триглави. Май напипахме правилната формула. – Главите закимаха. Настаналият мир обаче не продължи дълго. След има-няма два века Втората и Шестата се подразниха от всеядството на Петата, на което според тях се дължаха жестоките колики и провалите на любовния фронт, и подготвиха комплот. Петата се съпротивляваше ожесточено, но най-накрая предаде Богу дух, за радост на вегетариански настроените си посестрими.

  Настана мъчителен период, наподобяващ Студена война. Втората и Шестата си нямаха никакво доверие и, страхувайки се за живота си, си позволяваха да спят само с едно око. Смъртта на другите пет глави бе оставила траен отпечатък върху змейската им психика. А Груди линееше заради липса на сън и питателна храна. Вече не можеше да излита вертикално, толкова бяха отслабнали крилете му, нито пък да бълва огън. Люспите му бяха придобили нездрав жълтеникав оттенък. Засуканите змеици само тръсваха пренебрежително глава, когато го видеха.

  Агонията на Груди продължи дълго, почти цяло хилядолетие.