- Хей, госпожице! Защо сте така млада и сама?
Забързваш леко.
- Госпожице!
Усещаш студените капки дъжд. Продължаваш. Не си уплашена, просто този явно няма какво друго да прави.
- Не желаеш ли да споделиш?
Тръгваш към пазара. Там има хора и той няма да тръгне след теб. Наближаваш, но все пак извърташ глава за да видиш дали е зад гърба ти. Не. Стъпка, след нея друга и постепенно бързината им се нормализира. Мирис на пица и цветя. Разминаваш се с някой, после с още един и вече виждаш светлинките на светофара. Зелено е, но решаваш да не тичаш. Стъпваш на бордюра. Лампичката става тъмно жълта. Секунда, секунда, секунда. Размито червена. Колите минават и пръскат новите ти евтини дънки с мътна вода от локвите. Решаваш да не чакаш и тръгваш надясно. Вървиш, а хората не те поглеждат. Няма и какво да видят.
Не мислиш за нищо. Не обичаш семейството си и то не те обича. Нямаш приятели. Не държиш на никого. Не те е страх от болка или поне така си си наложила. Изобщо не те интересува дали си жива.
П ...