Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отражение. Знаеше, че на пръв поглед вижда себе си, но онова неясно по краищата си петно, в което се превръщаше и усещането, че сякаш се беше разляло нещо върху него, тотално замъгляваше представата му. Имаше едно съвсем ясно виждане за себе си, като човек здраво стъпил на краката си, с точно дефинирани правила и норми, които спазваше, но всеки път, в който се погледнеше в обърнатата лъжица, се питаше той ли е това или не. Един случаен поглед понякога можеше да размие границите и да породи съмнения.
Вероятно имаше нещо в овесените ядки. Сигурно бяха заразени с онази гъбичка, която водеше до халюцинации. Само в най-крайните си и налудничави мисли можеше да стигне до подобен извод. Нещо съвсем запо ...