Charon - Air 

Unspoken witness never reached the eyes of the day
Yet the moon was the one to hear
How she prayed forgiveness for each shattered little word she made to weep
Why these woods still echo, how the whispering tangles on
When the moon was the only one here
How I pray to loose my burden in this place where I loved you dead
And you are the air, the cold beneath this whispering wind, carried within
You are the air, the warmth in sorrow I took in when I could feel the end
The air... the air I breath was gift from you

.....

Неизречено доказателство, не достигнало очите на деня,

но Луната беше тази, която чу

как се молеше за прошка, за всяка една разбита, незначителна дума, която бе превърнала в ридание.

Защо тези гори все още ехтят, защо шепотът се заплита наоколо

като единствено Луната бе тук.

Как се моля да развържа товара ми, на това място, където те обичах мъртва.

И ти си въздуха, студът под този шепнещ вятър, разнесен отвътре.

Ти си въздуха, топлината в скръбта, която поех когато можех да почувствам края.

Въздухът... въздухът който дишах ми бе дар от теб.