Travelin' soldier

Two days past eighteen
He was waiting for the bus in his army green
Sat down in a booth in a cafe there
Gave his order to a girl with a bow in her hair
He's a little shy so she gives him a smile
And he said would you mind sittin' down for a while
And talking to me,
I'm feeling a little low
She said I'm off in an hour and I know where we can go

So they went down and they sat on the pier
He said I bet you got a boyfriend but I don't care
I got no one to send a letter to
Would you mind if I sent one back here to you

Chorus: I cried
Never gonna hold the hand of another guy
Too young for him they told her
Waitin' for the love of a travelin' soldier
Our love will never end
Waitin' for the soldier to come back again
Never more to be alone when the letter said
A soldier's coming home

So the letters came from an army camp
In California then Vietnam
And he told her of his heart
It might be love and all of the things he was so scared of
He said when it's getting kinda rough over here
I think of that day sittin' down at the pier
And I close my eyes and see your pretty smile
Don't worry but I won't be able to write for awhile

[Chorus]

One Friday night at a football game
The Lord's Prayer said and the Anthem sang
A man said folks would you bow your heads
For a list of local Vietnam dead
Crying all alone under the stands
Was a piccolo player in the marching band
And one name read and nobody really cared
But a pretty little girl with a bow in her hair

[Chorus x2]

Пътуващ Войник

Два дни преди да навърши осемнадесет

той чакаше автобуса в камофлажният си костюм.

Седна в кафенето отпред

и показа  заповедта на момиче с панделка в косата.

Той бе притеснен, тя му се усмихна

и той я помоли да седне за малко.

И промълви

‘ Малко съм подтиснат'.

Тя каза ‘ Имаме няколко часа, знам къде можем да отидем'.

И те отидоха и седнаха на пристана.

  Той каза ‘ Предполагам, че имаш приятел, но не ме е грижа.

Няма на кого да изпращам писма,

би ли имала нещо против, да пиша на теб?'

Разплаках се,

никога нямаше да държа за ръка друго момче.

Казваха ми, че съм прекалено млада, за да чакам

любовта на пътуващ войник.

Нашата любов нямаше да избледнее,

докато чакам той да се завърне.

И никога вече няма да съм сама,

след като получа писмо,

в което пише, че той се прибира у дома.

И така идваха писма от военният лагер,

 от Калифорния до Виетнам.

И той и разкри любовта си, пишеше,

 колко силно я обича, както и за всичко, от което се страхува.

Пишеше ' Когато тук стане прекалено трудно,

си мисля за онзи ден на кеят.

Затварям очи и виждам красивата ти усмивка.

Не се тревожи, но няма да мога да ти пиша известно време'.

Разплаках се,

никога няма да държа за ръка друго момче.

Казваха ми, че съм прекалено млада, за да чакам

за любовта на пътуващ войник.

Нашата любов нямаше да избледнее,

докато чакам той да се завърне.

И никога вече няма да съм сама,

след като получа писмо,

в което пише, че той се прибира у дома.

На един мач, петък вечер,

говорителят каза по време на химна:

'Приятели нека сведем глави

в памет на  местните хора загиналите във Виетнам'.

Само един човек от тълпта се разплака.

Млад музикант от оркестъра излезе напред

и прочете едно единствено име, но никой не се разтревожи,

никой освен едно красиво младо момиче, с панделка в косата.

Разплаках се,

никога няма да държа за ръка друго момче.

Казваха ми, че съм прекалено млада за да чакам

за любовта на пътуващ войник.

Нашата любов нямаше да избледнее,

докато чакам той да се завърне.

И никога вече няма да съм сама,

след като получа писмо,

в което пише, че той се прибира у дома.