azura_luna
154 резултата
Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...
1787
23
„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...
1431
1
40
Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на м ...
Душата на м ...
1614
28
Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...
1758
20
Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
1996
27
Слънцето се намъкна в стаята на пръсти и загъделичка босите стъпала на спящия. Младият мъж блажено се усмихна, докато звънът от будилника не разбуди, лежащата по ъглите на стаята, тишина. Там нахлу сподавената глъчка от прелитащите автомобили, от вечно каращите се помежду си минувачи и шофьори.
Дари ...
Дари ...
1109
20
Зимното небе беше бледо и ледено. Над черните комини пламтеше декемврийската луна. Разкривената посърнала улица загръщаше в черното си наметало зъзнещите минувачи. Хилавите улични кучета се взираха в месечината. Притаяваха дъх, за да дочуят шепота от цигулката, с която свиреше вятърът. Тъмните дърве ...
1385
1
30
На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
2245
35
Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...
1499
29
Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...
1197
25
В малката тъмна стая малкото момиченце бе коленичило до старото разкривено легло.
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
2276
21
2973
1
41
От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
1026
16
„Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...
1091
14
Малката бяла къща лежеше сред полето... Всяко лято двамата старци, които живееха там, сядаха пред вратата на къщата, в очакване на малката си приятелка Евелина... Обичаха я като родна внучка...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...
1637
21
1054
1
13
До студения болничен зид бе опрял глава млад мъж. Притихнал, в болезнената вглъбеност на хаотичните си мисли, той сякаш се усмихваше... Наоколо бе пусто... Тук-там се мяркаха посетители, приведени от грижи по своите луди...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...
1174
14
1434
14
Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...
1479
19
Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникна ...
1046
18
Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...
1317
1
16
"Аз вярвам в мълчаливата любов -
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...
1087
8
1201
22
1229
9
„Човешките взаимоотношения са като пясъка, който държим в ръка, докато и малкото не бъде разсипано..."
Немирните детски ръчички загребваха шепи от златистия пясък, обрамчващ като с корона морската шир...
- Мамо, виж как изтича пясъкът между пръстите ми! Мога ли да преброя песъчинките? - питаше с наи ...
Немирните детски ръчички загребваха шепи от златистия пясък, обрамчващ като с корона морската шир...
- Мамо, виж как изтича пясъкът между пръстите ми! Мога ли да преброя песъчинките? - питаше с наи ...
996
15
Прозирни мечти и копнения кацаха като пеперуди по люляка... Нежно белите цветчета закачливо галеха тънките ръчички, които се стремяха към съвършеството им... Уморена от тичане, тук сред гордо изправените мраморни кръстове, тя намираше успокоение...
Нежното приласкаване на люляка я караше да забравя ...
Нежното приласкаване на люляка я караше да забравя ...
1191
11
Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...
1147
11
Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...
1265
12
В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...
2749
1
14
"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
1968
2
15
На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
1579
10
Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дип ...
1099
8
На перона, зад планините от багажи в нетърпеливо очакване стояха нервничeщи, с премръзнали крайници от декемврийския вятър, пътници. Влакът закъсняваше вече с час, сякаш идваше от оня свят... Впецепението им за миг бе разкъсано от едва доловимото потракване на колела по релсите... Всички се засуетих ...
1097
7
В светлата болнична стая на родилния дом Ева бе долепила до сърцето си крехкото нежно същество. То сякаш се усмихваше топло на жената, която му бе дала живот...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
1286
6
Градините разцъфтяваха в нежни розови цветове. Памучни облачета се простираха около двата бряга на реката. Весело в дворовете на къщите на тогавашния град жужаха пчели.
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...
1799
16
Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
1143
7
Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...
1369
7
Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...
1207
10
За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...
1102
13
Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...
1282
21
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
