Fontaine
172 резултата
Фенерът на кърмата заблещука,
такава тъмнина в морето тихо,
порязани, звездите накуцукваха,
обрулени от силата на вихъра.
И в рулер се въртяха небесата, ...
такава тъмнина в морето тихо,
порязани, звездите накуцукваха,
обрулени от силата на вихъра.
И в рулер се въртяха небесата, ...
726
2
Годините минаваха във писане,
във срещи и раздели... много бавно,
минаваха годините на искреност,
в които се изправях аз и падах.
Подритвах като куче суетата си, ...
във срещи и раздели... много бавно,
минаваха годините на искреност,
в които се изправях аз и падах.
Подритвах като куче суетата си, ...
857
6
„Не сърди се, сгреших”, но през вратата
изтича, не поглеждайки назад
и, вместо да извикам аз „изчакай”,
замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.
Сякаш сестра изгубих и сърцето, ...
изтича, не поглеждайки назад
и, вместо да извикам аз „изчакай”,
замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.
Сякаш сестра изгубих и сърцето, ...
850
1
Стерилна красота , безкраен ребус,
маслинени и яростни очи,
Лице! Едва напомнило за себе си,
коса, полята с огън от топлик.
Походка, стройна като солитери, ...
маслинени и яростни очи,
Лице! Едва напомнило за себе си,
коса, полята с огън от топлик.
Походка, стройна като солитери, ...
576
4
Аз падах, там пред теб бях зърно.
Една уста бе остра като плуг,
с една целувка нейна ти превърна ме
от грозния жабок в прекрасен мъж.
Бях принц, любовник с режещите ласки, ...
Една уста бе остра като плуг,
с една целувка нейна ти превърна ме
от грозния жабок в прекрасен мъж.
Бях принц, любовник с режещите ласки, ...
576
Със ножове връхлитаха на кила,
експанзия към всеки следващ град,
пиратите със скъсаните жили -
във търсене на тайния смарагд.
Със топовете стреляха "на седем" ...
експанзия към всеки следващ град,
пиратите със скъсаните жили -
във търсене на тайния смарагд.
Със топовете стреляха "на седем" ...
546
5
"Разбий вратата" викаха талазите
и убиха в тъмното един пазач,
по тялото му плъховете лазиха
и избягаха от страх във здрача.
А портата в порутения замък ...
и убиха в тъмното един пазач,
по тялото му плъховете лазиха
и избягаха от страх във здрача.
А портата в порутения замък ...
582
3
Един утихващ ден - маслена лампа,
във който с тебе толко' си приличахме,
един скован живот - врата без панти,
отключих и видях, че сме различни.
По дяволите! Ние сме различни, ...
във който с тебе толко' си приличахме,
един скован живот - врата без панти,
отключих и видях, че сме различни.
По дяволите! Ние сме различни, ...
529
3
Сто слънца ще са в тебе стопени
във усмивка, красива вина,
ти ще бъдеш виновна за спрелите,
да те гледат, звезди под нощта.
И гласът ти ще бъде копринен, ...
във усмивка, красива вина,
ти ще бъдеш виновна за спрелите,
да те гледат, звезди под нощта.
И гласът ти ще бъде копринен, ...
911
11
На дъното, сред счупения рулер,
въртяха се акулите нелепо,
старите пирати, вместо с думи,
обстрелваха един по друг със шепот.
А корабът потъваше сред нищото ...
въртяха се акулите нелепо,
старите пирати, вместо с думи,
обстрелваха един по друг със шепот.
А корабът потъваше сред нищото ...
473
3
Тя чувстваше вчерашните си рани,
опипала окъсаната дреха,
мечът му там болката остави,
и много кръв пролята без утеха.
Тя беше мускетар, тя беше алена, ...
опипала окъсаната дреха,
мечът му там болката остави,
и много кръв пролята без утеха.
Тя беше мускетар, тя беше алена, ...
500
3
Изгърбен насред житните си ниви,
посичащ ги със острия си сърп
и падаха те, сякаш живи са,
ранявани за сетен път.
Полето бе наситено със свещи, ...
посичащ ги със острия си сърп
и падаха те, сякаш живи са,
ранявани за сетен път.
Полето бе наситено със свещи, ...
487
2
Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии, ...
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии, ...
534
2
Пленена от чудните звуци кат никога,
ти слушаше как се промъкнах сред тихото,
за мен само ти тази нощ, друга никоя,
не е красива във моите стихове.
И аз продължил, там открехнах корниза, ...
ти слушаше как се промъкнах сред тихото,
за мен само ти тази нощ, друга никоя,
не е красива във моите стихове.
И аз продължил, там открехнах корниза, ...
1263
5
Призраци! Каква нелепост,
сянка на живота тих,
един живот не ще е крепост,
ако във тях повярваш ти.
Аз вярвах някога, бях малък, ...
сянка на живота тих,
един живот не ще е крепост,
ако във тях повярваш ти.
Аз вярвах някога, бях малък, ...
552
1
Тихи стъпки пронизаха здрача,
две дечица към нищото бързаха,
свойте дрипи поляха със плачене,
тропайки със обувки изкъртени.
И вървяха по мачтата счупена, ...
две дечица към нищото бързаха,
свойте дрипи поляха със плачене,
тропайки със обувки изкъртени.
И вървяха по мачтата счупена, ...
986
4
Той бе пиян и псуваше на воля,
блъскащ се, нещастникът, във вятъра,
двете му дечица му се молеха,
придържайки го нежно и старателно.
Но падаше пак той, пак той - баща им, ...
блъскащ се, нещастникът, във вятъра,
двете му дечица му се молеха,
придържайки го нежно и старателно.
Но падаше пак той, пак той - баща им, ...
622
7
Конете са навсякъде в полето,
безкрайния галоп в едно поле,
ще кара нея да извика "ето го,
единствения, онзи, нероден".
Единственият аз ще я погледна. ...
безкрайния галоп в едно поле,
ще кара нея да извика "ето го,
единствения, онзи, нероден".
Единственият аз ще я погледна. ...
640
2
Под стария орех открих
две гребла, легнали до мотиката,
славей там пееше стих,
разпъвайки яростно тихото.
Като птици, събрани във ято, ...
две гребла, легнали до мотиката,
славей там пееше стих,
разпъвайки яростно тихото.
Като птици, събрани във ято, ...
644
6
За мен ти бе всяко небе,
всеки облак в небето полюшнат,
като птица се губех във теб,
другаде не успях да се сгуша.
Сгушен в теб, бях аз толкова скучен, ...
всеки облак в небето полюшнат,
като птица се губех във теб,
другаде не успях да се сгуша.
Сгушен в теб, бях аз толкова скучен, ...
553
3
Аз губех се из къщите кирпичени
в огньовете със парещия огън,
и всяка пещ на пепел ме обричаше,
а всеки следващ миг пък на безтоплие.
И зейваха пред мене черни ровове, ...
в огньовете със парещия огън,
и всяка пещ на пепел ме обричаше,
а всеки следващ миг пък на безтоплие.
И зейваха пред мене черни ровове, ...
515
1
2419
5
Дъждът бичува пътя като с ласо,
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива, ...
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива, ...
522
4
Аз исках да я гледам, но не можех,
разбирах, че от поглед ще я губя -
със кошница, покрита с тънка кожа,
преоблечена - тя беше вече друга.
Тя скиташе по улиците вечер, ...
разбирах, че от поглед ще я губя -
със кошница, покрита с тънка кожа,
преоблечена - тя беше вече друга.
Тя скиташе по улиците вечер, ...
457
2
Арктически течения - бастиони,
дълъг вълнолом, скрил този парк,
едно море се люшкаше - файтон,
замираща вълна по булеварда.
Априлска вечер, ледове стопени, ...
дълъг вълнолом, скрил този парк,
едно море се люшкаше - файтон,
замираща вълна по булеварда.
Априлска вечер, ледове стопени, ...
491
2
Той хвърляше със камъни в морето,
в очакване на корабите с улова,
като бикове ранени, ветровете
довяваха галерите с пъстървите.
А робите на мачтата запляскаха, ...
в очакване на корабите с улова,
като бикове ранени, ветровете
довяваха галерите с пъстървите.
А робите на мачтата запляскаха, ...
734
2
Безкрайна нощ, звездите с жълто пълни,
небето е узряло в нов живот,
една горяща свещ, лилава мълния,
разстрелваше луната като топ.
Върти се като рулер вечността ти, ...
небето е узряло в нов живот,
една горяща свещ, лилава мълния,
разстрелваше луната като топ.
Върти се като рулер вечността ти, ...
585
3
Минаваше по счупената улица,
и чу той „щрак” в скалистия базалт -
гноясал дъб, на нея шумно стенещ,
прокара корени там, над асфалта.
Заслуша се във плачещия призрак, ...
и чу той „щрак” в скалистия базалт -
гноясал дъб, на нея шумно стенещ,
прокара корени там, над асфалта.
Заслуша се във плачещия призрак, ...
613
9
Огледах се наоколо, но тъмното
пронизано бе с вятъра студен,
едно лице, достигнало до дъното,
умираше вторачено във мене.
Едно лице, недокоснато от топло, ...
пронизано бе с вятъра студен,
едно лице, достигнало до дъното,
умираше вторачено във мене.
Едно лице, недокоснато от топло, ...
610
9
Той чакаше до глинените пластики,
оставени под сянката на пиниите,
и с длани в раздробените им части,
залепяше парчетата със тиня.
И празен поглед хвърляше до тръните, ...
оставени под сянката на пиниите,
и с длани в раздробените им части,
залепяше парчетата със тиня.
И празен поглед хвърляше до тръните, ...
640
6
Аз исках да избягам, ала викът
застигаше ме там - сред планината -
и ръцете ми в бронирания щик
се впиха, като тухли по стена.
И чух - ревът там сякаш се израждаше, ...
застигаше ме там - сред планината -
и ръцете ми в бронирания щик
се впиха, като тухли по стена.
И чух - ревът там сякаш се израждаше, ...
532
4
Нагазил кантариона неспокойно,
стоеше прав и гледаше далеко,
а птиците в далечината пойни,
с крилата си в студеното потрепкваха.
Свали си тихо сламената шапка ...
стоеше прав и гледаше далеко,
а птиците в далечината пойни,
с крилата си в студеното потрепкваха.
Свали си тихо сламената шапка ...
509
4
И само нощем, щом аз там излизах,
ме замеряха с глупави поздрави,
умни ласки - далечните бризове,
стенеха днес над другия остров.
И тъжно беше ми, чувствах аз болка, ...
ме замеряха с глупави поздрави,
умни ласки - далечните бризове,
стенеха днес над другия остров.
И тъжно беше ми, чувствах аз болка, ...
530
3
Небето над земята възцари.
Звезди! Небесни дракони подгониха
хората и старият мостик
под тежкото наведе се - изкормен.
А тялото му – клейове и борове, ...
Звезди! Небесни дракони подгониха
хората и старият мостик
под тежкото наведе се - изкормен.
А тялото му – клейове и борове, ...
532
6
Сега е просто призрак през деня
и дрипав скитник той е всяка нощ,
самотна птица в черен свят - гора,
която грачи, сякаш реже с нож.
А някога бе славей, с пълно гърло ...
и дрипав скитник той е всяка нощ,
самотна птица в черен свят - гора,
която грачи, сякаш реже с нож.
А някога бе славей, с пълно гърло ...
529
6
Света си преобърнах и разрових,
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...
658
14
Реките ще се пълнят и ще плискат,
по билото до езерото с бента,
но живата вода, дори да иска,
не ще вирее в мъртвия цимент.
А кално ще се лее, като пърхот ...
по билото до езерото с бента,
но живата вода, дори да иска,
не ще вирее в мъртвия цимент.
А кално ще се лее, като пърхот ...
611
9
Цветята са навсякъде по празниците,
като хиляди слънца – червени тухли,
но аз от тях, и те от мене страх ги е,
и бавно, бавно мойта нежност рухва.
И ето бродя вечер сам сред леса, ...
като хиляди слънца – червени тухли,
но аз от тях, и те от мене страх ги е,
и бавно, бавно мойта нежност рухва.
И ето бродя вечер сам сред леса, ...
647
6
Във скута ми със нежност ще си скрито,
и там ти ще изплачеш сълзи малки,
с краченцата ще риташ, как ще риташ,
повтаряйки ноктюрно „Татко, татко...”!
Тихо като вълна ще те полюшна, ...
и там ти ще изплачеш сълзи малки,
с краченцата ще риташ, как ще риташ,
повтаряйки ноктюрно „Татко, татко...”!
Тихо като вълна ще те полюшна, ...
750
11
Дали ще ме обичаш не е важно,
аз вече съм пресипнал, казах всичко,
но как ще те обичам, ако кажеш ,
че родена си за мен... и си приличаме.
Дори покрива, аз който ти предложа, ...
аз вече съм пресипнал, казах всичко,
но как ще те обичам, ако кажеш ,
че родена си за мен... и си приличаме.
Дори покрива, аз който ти предложа, ...
571
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
