daizy-crazy
139 резултата
Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...
291
11
8
Антрето ни пълно е с толкова чифтове —
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки, ...
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки, ...
240
7
7
Днес опитай да станеш от верния край на кревата,
не изключвай будилника четири пъти през пет.
Направи си кафето с лъжичка по-малко апатия.
И обуй си пантофите с десния първо напред.
Забърши огледалото — там се усмихва деня ти. ...
не изключвай будилника четири пъти през пет.
Направи си кафето с лъжичка по-малко апатия.
И обуй си пантофите с десния първо напред.
Забърши огледалото — там се усмихва деня ти. ...
505
5
7
Виж чашата крехка, тъй глупаво цяла,
секунда преди да се пръсне...
По кралски проблясва надменно кристалът.
И рухва без шанс да възкръсне.
Спомни си светкавица, толкова ярка, ...
секунда преди да се пръсне...
По кралски проблясва надменно кристалът.
И рухва без шанс да възкръсне.
Спомни си светкавица, толкова ярка, ...
649
17
10
Трудно е, знам, да се връщаш при мен.
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...
311
11
14
Тя не е самотна – има десет котки...
Елена Биларева
Имам девет стиха, девет черни котки.
И напук на вас сама си ги отглеждам.
Хич не могат да са предани и кротки... ...
Елена Биларева
Имам девет стиха, девет черни котки.
И напук на вас сама си ги отглеждам.
Хич не могат да са предани и кротки... ...
369
4
6
Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...
509
11
16
Пролетта закъсня.
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...
432
6
6
— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...
1122
22
18
Когато срещу мен е огледалото...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...
453
13
18
Ликът ми отлита от теб като птица? Не страдай, нормално е, сине.
Дори да ме няма, ти носиш частица от мен... И тъгата ще мине.
Спомни си как мама в най-сухото лято забрави за всички саксии.
Посмей се. А после вземи си мушкато. Поливай го. Хапвай кайсии.
Прави си и сандвич, но повече супи! Подхранвай ...
Дори да ме няма, ти носиш частица от мен... И тъгата ще мине.
Спомни си как мама в най-сухото лято забрави за всички саксии.
Посмей се. А после вземи си мушкато. Поливай го. Хапвай кайсии.
Прави си и сандвич, но повече супи! Подхранвай ...
1075
6
9
Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...
1495
11
11
Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките. ...
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките. ...
671
9
11
Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...
441
11
11
Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...
611
13
18
Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
453
2
5
Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...
432
2
11
Целия свят на гърба си го носеше, мамо.
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време ...
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време ...
523
3
9
Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов, ...
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов, ...
520
9
18
Не идваш вече в сънищата. Мен ме няма в твоите.
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
343
3
2
Рекох да почистя печката, че яко
взе да намирисва на горяло мляко.
Ама гъба няма. Верото не стигна.
Скоро ги използвах, точно по Великден...
То и оттогава млякото ме чака, ...
взе да намирисва на горяло мляко.
Ама гъба няма. Верото не стигна.
Скоро ги използвах, точно по Великден...
То и оттогава млякото ме чака, ...
417
3
8
Ако целият свят ти се прави на строг
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език, ...
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език, ...
680
5
11
Носиш ми залез. А плажът мълчи, в унес прибоя разресва.
Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал.
Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...
Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича.
Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. ...
Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал.
Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...
Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича.
Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. ...
364
5
9
На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж ...
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж ...
619
14
17
Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...
655
5
9
Не е ден като ден. В този пек все едно си в пустинята.
Не е истински град, щом се сбира в китарен калъф.
Две-три медни слънца в кадифето блестят — "милостинята".
Ала стигат му в подлеза с утрото все да е пръв.
Той е странен човек. Вместо музика свири душата си. ...
Не е истински град, щом се сбира в китарен калъф.
Две-три медни слънца в кадифето блестят — "милостинята".
Ала стигат му в подлеза с утрото все да е пръв.
Той е странен човек. Вместо музика свири душата си. ...
400
6
13
На различни езици говорехме с теб.
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил — ...
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил — ...
376
5
9
Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
557
7
10
Стрелям напосоки. Нищо не довършвам.
Клоните високи, висна ли, ги скършвам.
Зорлем не катеря стълба като луда.
Нравът ми — потеря, гони пеперуда.
Всъщност е мечтица, с тебе се излюпи. ...
Клоните високи, висна ли, ги скършвам.
Зорлем не катеря стълба като луда.
Нравът ми — потеря, гони пеперуда.
Всъщност е мечтица, с тебе се излюпи. ...
536
8
8
Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...
813
13
17
Моя книжке любима, как съм горд, че те имам!
Мога с теб до безкрай да пътувам.
Ти си стълбица малка, а дъгата – пързалка.
Виж ме горе как Слънчо целувам!
Имаш странички тънки – като ролкови кънки ...
Мога с теб до безкрай да пътувам.
Ти си стълбица малка, а дъгата – пързалка.
Виж ме горе как Слънчо целувам!
Имаш странички тънки – като ролкови кънки ...
1198
7
14
Липсата ми няма да е страшна, нито тежка,
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...
619
8
13
"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
597
8
15
Какво като обувките ми стари са и хлопат,
а всеки крак снове с различна цел, посока, път?
Нима ще дойде някой на ума ми да потропа,
та вещо да ме учи как нормалните вървят?
И после с най-сухарски вид случайно ще добави, ...
а всеки крак снове с различна цел, посока, път?
Нима ще дойде някой на ума ми да потропа,
та вещо да ме учи как нормалните вървят?
И после с най-сухарски вид случайно ще добави, ...
527
8
15
Когато си сам и до пришки тежат
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
418
6
10
Тя ме смени, ти едва ли разбра. Ето я, взира се в мене.
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите. ...
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите. ...
1222
11
20
Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
424
3
7
Оставял ли си лампата да свети късно вечер?
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш, ...
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш, ...
1291
11
18
Колко умен телефон! Пълен с глупави постъпки...
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто! ...
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто! ...
544
6
15
Този път отведе ме до Никъде.
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...
553
9
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
