Eipril
1 394 резултата
(на моя син)
Аз винаги ще бъда с теб,
където и да си!
На високото и страшното,
дори на дъното дълбоко. ...
  579 
Там до ридовете стари
на нашата земя.
Под синьото небе
и в слънце, и във дъжд...
Преди да сме били, ...
  473 
В детската градина
намерих охлюв бял.
Насред вода и тиня
в черупка свит и цял.
На другарката* го дадох, ...
  1030 
Силен съм, когато сте щастливи,
усмихнати, катерещи звездите.
Прегърнали по облак двамата,
не мислещи, летящи хора.
Силен съм, когато спите, ...
  290 
Мъгла и вятър
ситен дъжд, студен
На есен всичко е така
Капят старите листа
полягат едно до друго ...
  348 
Недей сърце да плачеш,
водата всичко ще изтрие.
И времето ще хвърля пръст
над всички нас.
Когато няма да ни има, ...
  408  15 
На този свят има хора, кучета, котки, овце, крави, магарета, кокошки и още какво ли не!
Лора беше котката на моята баба. Беше я кръстила на една певица от едно телепредаване.
Гледаше го, защото беше сама! Чакаше го с нетърпение, за да види своята любимка. Телевизорът осмисляше дните й. И пожълтелите ...
  501 
Исках да извая теб от неземните неща!
Така красива беше!
Ръцете ми трепереха, когато те докосвах!
Очите твои ме горяха!
Чаках светъл ден, само да те зърна! ...
  415 
Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...
  2163 
Рано на сутрин слънце изгряло,
вятърче хладно облак довяло.
Малка девойка на извор видяло,
стомна с водица пълни и пяло:
"Изворче живо, буйно, игриво, ...
  480  11 
Не сте неземни божества
дошли от приказна страна.
Не съм ви аз нает прислужник
и вие ходите във нужник.
Не сте безсмъртни богове ...
  448 
Различните не ги обичат –
снежинки в летния пейзаж.
С думи ядни ги наричат.
Били невзрачни, друг типаж.
С други дрехи се обличат, ...
  429 
Прозрачни капчици вода...
Кристали звънки се редят,
играят в бяла пелена,
преплитат сенки и шумят.
Нагоре мами ги върхът ...
  401 
Съградих си кула от мечти,
за да стигна твоето небе.
По пътечка малка от звезди,
аз вървях към твоето сърце.
Все рушаха кулата безспир ...
  590 
Ех, така ми се плаче,
а сълзи не потичат,
като бедно сираче
никой где не обича.
И така ми е тъжно ...
  660 
Там, над старо сгушено селце,
има странен град от мрамор бял.
Прострени прави, дълги редове,
до него – стръмен път от кал.
По него хора се катерят ...
  372 
Очи, като маслини черни,
блестящи, мамещи звезди.
На мен ли само, ще сте верни
или подмамват ви пари?
Очи в душата ми донесли ...
  318 
Познатият ни свят си тръгна,
с прошарена коса и мъдър.
Без бляскави паради шумни,
събрал последните си думи.
И никой го не спря, не върна, ...
  449  11 
Мечти разхвърлени по пътища
потънали във прах,стъпкани.
Сбъднати,не сбъднати.
Младежки,светли,безконечни.
Търсят своята душа. ...
  318 
Стига студ, стига дъждове,
охлюв даже може да умре.
Нека слънце лятно да пече,
стягайте се всички за море.
Бански стари намерете ...
  327 
Няма кой да ни пожали,
сърца сиротни да смири.
Вечер вятърът ни гали
и бърше едрите сълзи.
Няма кой да ни пожали ...
  486 
Две оперени комшийки,
стари булки заралийки.
Там на мрежата се спрели,
разговор един повели:
"Да си жива, здрава, Данка, ...
  591  12 
Дошъл от селата
продал си душата.
Без лев във джобàта
кръстосва краката.
Волско търпение, ...
  867 
Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...
  566 
Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива ...
  389 
Мария – хубавица и напета,
пред огледалото се гледа, суче.
Грим си слага, сменя тоалета,
глади, с устните червило суче.
Майка ѝ седи и наблюдава, ...
  508 
Късна есен, лист понесен,
хладен вятър, тъжни дни.
Светъл спомен-миг отнесен
на забравата в мъгли.
Малко трябва на сърцето ...
  486  13 
Във съня ми идваш босонога,
бавно стъпваш ти на пръсти.
Заблестява стаята ми тъмна
на душата някак топло става
и не искам, и не мога ...
  445 
На земята здраво стъпвам,
живота си държа в ръце.
От думите си не отстъпвам
и дишам, страдам от сърце.
Домът е мойта крепост, ...
  406  11 
Не се кълна във вярност,
Майко свята...
Р. Чакърова
Не съм пробита табуретка
охлузена от задни части ...
  289 
С ръце загрубели
и крака заболели.
С очи потъмнели
и коси посивели.
На гърба със крила, ...
  388 
Идва златна есента
и погалва път, гора.
Птици тръгват пак на юг,
бягат те от мраз и студ.
А под прашната стрехà ...
  432  10 
Свети падаща звезда,
къса нощната тъма.
Тръгва си една душа,
друга идва на света.
Облак черен вън пълзи, ...
  462 
Там накрай едно село
дядо спял си във легло,
а на двора му голям
ставаше какво? Не знам!
Имаше един козел ...
  1185  11 
***
Мракът е гърбът на Светлината.
Не искам да стоя зад гърба ѝ!
  650 
Дъждът вали, а вятърът духа срещу мен. Очилата ми са мокри и в непрогледна мъгла. Нищо не се вижда, но аз вървя.Вървя! На гърба си нося сак. Голям и черен. В него има нещо много важно.Там лежат десет години от живота ни. Съдбите на един живот, преминал, като миг през Вселената.
Там в сака са едно де ...
  566 
Капчици по твоето лице красиво
или частици от старото море.
От паднали звезди следи
или просто сол с вода.
Лукавост на жена, ...
  565 
Забравата е дъщеря на Времето
а Споменът е нейно братче.
Баща им – Младият живот,
отдавна ги напусна.
Остави ги на Времето, ...
  362 
***
Организирана престъпна група –
поет,художник музикант.
Мечти в народа трупа,
съсипва пъкления план.
  250 
(На порасналото ми дете)
Пита моето дете, разпитва,
колко е голям света.
Може ли човек да литва,
като птица в небесата. ...
  557 
Предложения
: ??:??