Gavrail45
307 резултата
Началото
Мисълта като кибер нож
сече на две пространството
и търси своя Х-бозон
в света красив на тайнството ...
  342 
Многолика
Всяка любов
е различна
изгрев
от син хоризонт ...
  422 
Ноктюрно
Дъжд, вали, вали... вали
гали кестените пожълтели
плажът пуст за лятото скърби
в небето птици в строй ...
  378 
Апокалипсис
Европа в стрес, уплашена,б езпомощна
тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват
издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна
но хората не спират, оградите събарят, атакуват ...
  371 
Прокоба
Мислите ми като нощни блудници
търсят мъничко любов и топлата ръка
уплашени се крият под духовните си ризници
и тръгват пак навън, щом видят светлина ...
  575 
Щрих
Нощ, мастилено петно
разтваря сенките на мрака
вопъл, на сподавен глас гнездо
по улицата пуста бяга ...
  454 
Капка вода
В капката вода, сълзата на Небето
блещукат малки светлинки
а после като искри политат над полето
закачат се и крият от слънчеви лъчи ...
  426 
Огънят
От боговете те открадна Прометей
за да направиш от хората човеци
разкъса те на пламъци, за всекиго да грей
пожертва себе си, огънят за нас да свети ...
  371 
Огледален свят
Усмивка благонравна огледалото показва,
в душата черни мисли, злоба и омраза,
но за тях то няма да разказва,
от стъкло е, ще се счупи, някой му подсказа.
  485 
На къде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения ...
  402 
Чистилище
В дълбините на вечното безвремие
където чезнат световете
в олтар чистилище за поклонение
душите плащат греховете ...
  414 
В спектъра
В слънчевия лъч играят цветовете,
ръцете ми докосват небесната дъга,
качвам се нагоре,там при ветровете,
вървя щастлив към края на Света. ...
  433 
Слънце
Слънцето изгаря от любов
протяга огнени протуберанси
магнитни бури праща като зов
в ултравиолетовият спектър ...
  464 
Огнено лято
Вятърът горещ с мирис на Сахара
слънцето пулсира с огнени лъчи
земята нажежена, цялата в отмала
задухът притиска, мачка и души ...
  531 
Извън реалността
Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът в ъгъла притихна ...
  407 
Реалност
По лунната пътека
вървят мечти
денем слънчевият вятър
ги отвява ...
  374 
Размисъл
Нощта е уморена. Влажна и мъглива
капките вода са сълзи на тъга
свила се по ъглите дреме и заспива
а после иска само Тишина ...
  394 
Краят на лятото
Слънцето не се показа.
Облак тъмен
черен хоризонт
светкавици и тътен ...
  373 
Всяка нощ
Видях пак очите ти, морски простори
погледнах устните, тръпнещи струни
косите ти, вълни непокорни
усетих дъха ти, цветя от лагуни. ...
  483 
Какъв съм аз
Създаден съм да гледам към звездите
да си задавам един и същ въпрос
какво се крие там във висините
Земята моя майка ли е или неин гост ...
  402 
Стих
Ти си стихът
който в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова ...
  434 
Обичай ме
Обичай ме
в тръпнещата утрин
усетила
горящата жарава от нощта ...
  387 
Бях малък, приказки слушах
за принцеси и златна река,
за Шехерзада и султанът захласнат
в хилядата нощи нейни слова.
Пораснах, но бях омагьосан ...
  497 
Днес си особена
толкоз красива
нека с ръка те докосна
без задръжка и свян
аромата да вдъхна ...
  429 
Не ме търси
Не ме търси
в мен е пустош
изгаряща, свирепа самота
палещото слънце ...
  357 
лятото започна с аромата на липите
скъсите поли и мъжки погледи след тях
бели чайки с полета във висините
горещи нощи търсещи любов и грях
лятото усмихва се във всеки поглед ...
  651 
Ти си звездно небе
луна посребрена
слънце горещо
гневна вълна
цяла Вселена! ...
  507 
Предложения
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
  • Стоя пред чашата със вино. Навън вали... И е заразно! Самотно е... Проклета зима! А чашата до мен е ...

Още произведения »