kasius
390 резултата
В основата на тези драматични събития, са залегнали изключително мотиви от болната фантазия на автора. Главните герои са измислени - следователно, недостоверни! :-)
Но тъй като "новелата" е с отворен край, авторът обещава на измислените си герои, че ако го вдъхновят отново - ще ги направи звезди в с ...
  834 
Лежа си на кревата
и си смучкам,
цигара сладко –
синакав дим
се стеле, ...
  788 
Аз, имам хиляди лица.
И хиляди надежди имам –
пулсират в мене сто сърца
и мисли, рой, неуловими.
Блуждая – ...
  664 
Действията, героите и събитията, развивщи се в това игрално творение, са абсолютно измислени и нямат никаква връзка с действителността.
Съвпадението на имена и герои с действително съществуващи лица, е абсолютно случайно. ;-)
В един бостан, обран,
от лишеи обръгнат.
Обрасъл в плевели ...
  893 
Гледам – дърво.
Разклонено и чепато –
простряло към небето ръце,
пречупени в щастие...
Миг от живота – ...
  639 
Пътят, е далечен.
Пътят, е дълъг –
за някои, дори,
е безкраен.
За мен – ...
  619 
Те, времената, менят се.
Mеним се и ние със тях.
Един остарява –
друг ражда се
с мечтата, ...
  656 
Когато погледнеш назад
и видиш, че всичко е свършило –
прескочил си някакъв трап
и срещнал си своето съмнало,
прозрял си безмерното Аз, ...
  681 
По тревата следите оставят,
дири черни, от кален чепик...
Няма никакви схлупени тайни.
Няма никакъв таен език,
неразбран от човешката същност, ...
  618 
По небето облаци бягат.
Тичат, пеят за свои неща,
Имат свои звезди,
своя сага – може би,
даже и своя земя. ...
  662 
На онзи бряг, той се изправи
и викна ми:
- Елa при мен !
А аз, стоях на моя остров
и гледах го – ...
  773 
Животът, е една безмислица.
Не мислите ли тъй и вие?
Животът, не е гола истина,
общуваща със нас на Вие.
Животът, не е просто жанр, ...
  589 
По повод "Ад" на Данте Алигери.
Над бездната, се носи смрад.
От нея, блика тъмен огън.
Разпуква се земята в опън,
а в пукнатото – смъртен страх. ...
  645 
На Пеньо Пенев
Безумие и крах –
Апокалипсис в действие.
Бездействие от страх –
кощунствено плебейство. ...
  677 
Бледнеят небесата –
в тъмнината
на небосклона искам
да се потопя,
за да изплувам ...
  669 
Забъркаш ли отровата – изпий я,
докато ври смърдящата и плът,
тъй жадна да обрича всичко живо,
което пъпли по наземният си път!
Забъркаш ли отровата – плисни я ...
  648 
В килията отеква тишината –
позната.
Непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата, ...
  569 
Понякога се питам безучатно,
какъв човек съм – за да извиня,
безбройните причастия пристрастни,
поднесени към моята душа.
Понякога се питам, без да искам – ...
  589 
Днес се срещнах аз със теб
и веднага го разбрах –
хей, момиче сладко
в тебе влюбен, вече бях.
Този огън ме гори, ...
  784 
На тази земя, два свята светуват.
И двата, са крайно неясни за мен –
реалната истина, стиска ме грубо,
ала мечтите, държат ме във плен.
На вид са нещата ...
  664 
След тежък сън,
душата ми се буди –
унило слънце
капе над света,
а в шепите му, ...
  533 
Ако от дявола и бога
аз се скрия,
дълбоко
и зад четири стени,
опъна здрава тел, ...
  823 
До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се –
поетажно, поетапно,
съградена там,
виси си. ...
  971 
Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак, ...
  670 
Изкачих се малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето
и рекох си:
Ето! ...
  624 
Така трябва –
казват отгоре.
Така трябва –
повтарям и аз.
А другия – ...
  717 
Тази нощ не е обикновенна –
в къдриците и тъмен облак лази...
Луната в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата Есен – ...
  716 
Ръката ми,
е цялата в червено –
кръвта по нея,
стича се без шум...
Не е всевечно ...
  620 
Самотен съм ...
Но, грях ли е това,
да бъдеш сам
и да преливаш
в щедрост, ...
  642 
1.
Не искам да ме разкъсват на части,
безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие
и да ме смучат също, не искам, ...
  617 
Реших, да пея тази нощ
на твоя праг –
о, Мариана!
Очите ти, са остър нож –
сърцето ми, ...
  705 
- Любов – за тебе,
кой ли не е писал?
Любов – за тебе,
кой ли не е мислил?
Коя си ти? ...
  864  12 
Есента си капе в унил листопад.
Няма златни паради – умират мечтите,
като листове сиви сред лихата смрад,
на размекнала тиня и корени сити.
Дървета и корени – проза и стих. ...
  702 
Животът, е хазарт
и аз, играя.
И ти играеш.
Пък и той...
И те. ...
  725 
Когато някой бог умре
и на Земята
възкръсне с вик,
разтърсващ тишината –
обиденото щастие ...
  702 
От тук, до края на света
и от земята до небето,
дели ни само вечността,
разцъфнала в небитието.
На длан заложиш ли, ...
  656 
1.
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня –
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони? ...
  693 
Море от облаци –
върхът,
е остров сред море.
И всичко туй,
е горе... ...
  1096 
Върховна богиньо!
Царице –
на всички богове
олимпийски!
Блажена жено ...
  647 
Кронион –
татко всесилен,
дълбокопочтени!
Сред боговете
най-бог – ...
  724 
Предложения
: ??:??