M1234567891
438 резултата
Красива и горда планина,
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
4184
5
Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...
1021
1
11
В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
1148
11
Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...
720
8
Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...
925
11
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
2786
1
8
Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...
592
11
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
636
9
Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...
585
2
10
Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
597
7
На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...
1488
2
Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...
504
2
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
506
3
Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...
1173
3
Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...
458
3
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
463
4
По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...
459
5
Песента е копнеж по море,
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...
414
1
Беше прекрасна пролетна сутрин,
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека. ...
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека. ...
465
1
Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...
687
4
Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява, ...
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява, ...
498
4
Върни се на сърцето в покоите,
елмазени мигове подредил,
във вихъра вечен на мечтите
нежни звуци приютил.
Върни се в сребърното утро на деня, ...
елмазени мигове подредил,
във вихъра вечен на мечтите
нежни звуци приютил.
Върни се в сребърното утро на деня, ...
429
1
Този дъжд, тези капки, от страст
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...
1088
1
3
Тази нощ паркът е безлюден,
самотни храстите мълчат,
тайнствен шепот на думи влюбени
мечтаят пак да приютят!
По алеята от лунен блясък ...
самотни храстите мълчат,
тайнствен шепот на думи влюбени
мечтаят пак да приютят!
По алеята от лунен блясък ...
438
4
Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...
480
1
Лазурен бряг с обятия пенливи,
вълните ближат твоя кей,
водорасли в мрежи те оплитат,
месечина щом изгрей.
Вълшебен танц, огряван от лъчите, ...
вълните ближат твоя кей,
водорасли в мрежи те оплитат,
месечина щом изгрей.
Вълшебен танц, огряван от лъчите, ...
490
1
През годините, в сърцето приютена,
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за теб е отредена,
влезе пръв - остани със вечността!
Бъди искра в огнището гореща, ...
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за теб е отредена,
влезе пръв - остани със вечността!
Бъди искра в огнището гореща, ...
503
2
Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...
569
2
По залез бурята разхвърли всичко.
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила ...
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила ...
521
6
На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...
831
7
Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...
650
2
Мелодия зимна балканът свири,
мостът, приличен на бяла птица, спи.
Огърлица нежна от пресни дири
край него нижат зелените игли.
Докосва вятърът със сребърни звънчета ...
мостът, приличен на бяла птица, спи.
Огърлица нежна от пресни дири
край него нижат зелените игли.
Докосва вятърът със сребърни звънчета ...
606
5
Обещанието
Винаги се връщаш след мен у дома
и казваш, че от паважа долу
гледаш светлия прозорец.
Било ти хубаво ...
Винаги се връщаш след мен у дома
и казваш, че от паважа долу
гледаш светлия прозорец.
Било ти хубаво ...
528
Насън
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът. ...
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът. ...
529
1
2
Планина
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта. ...
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта. ...
464
2
3
Родство
На теб приличам, планина.
Тъй както ти в студени нощи
трепериш с хиляди листа,
така и аз в беда и горест ...
На теб приличам, планина.
Тъй както ти в студени нощи
трепериш с хиляди листа,
така и аз в беда и горест ...
420
2
В морето житейско два кораба плават
с издути от вятър платна.
На своя, на стръмния бряг аз заставам,
с ръце като бели крила.
Аз виждам: бразда се задава голяма, ...
с издути от вятър платна.
На своя, на стръмния бряг аз заставам,
с ръце като бели крила.
Аз виждам: бразда се задава голяма, ...
492
Ти пак ще се събудиш сутрин
и по навик ръка ще протегнеш.
Ще се опиташ да ме събудиш
с целувка нежна, с мъжки копнеж.
А аз ще се престоря, че не чувствам ...
и по навик ръка ще протегнеш.
Ще се опиташ да ме събудиш
с целувка нежна, с мъжки копнеж.
А аз ще се престоря, че не чувствам ...
845
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
