Nella_gold
841 резултата
421
9
Във мислите ми вятърът ще спира,
да отдъхне след трудния и дълъг
преход към морето.
А после ще си тръгва вдъхновен
от топлото трептене на сърцето. ...
да отдъхне след трудния и дълъг
преход към морето.
А после ще си тръгва вдъхновен
от топлото трептене на сърцето. ...
489
7
Посвещавам на дъщеря си Женя,
послучай нейното пълнолетие –
с много обич!
Днес празник е, любима моя дъще!
За теб и нас. Осемнадесет камъчета ...
послучай нейното пълнолетие –
с много обич!
Днес празник е, любима моя дъще!
За теб и нас. Осемнадесет камъчета ...
1699
12
Ще затворя в бутилка всички зли духчета,
дето все ме смущават насън.
Ще ги пусна, тогава, когато реша.
Ще я скрия на тъмно в мазето.
В прашен ъгъл, със паяци страшни. ...
дето все ме смущават насън.
Ще ги пусна, тогава, когато реша.
Ще я скрия на тъмно в мазето.
В прашен ъгъл, със паяци страшни. ...
715
14
В далечината бавно слънцето се притаява.
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта... ...
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта... ...
1453
13
Затворих всички пътища към себе си.
Отсякох и последната отсечка.
Захвърлих в огъня последните съмнения.
Ослушах се...
Дочувам ударите на сърцето. ...
Отсякох и последната отсечка.
Захвърлих в огъня последните съмнения.
Ослушах се...
Дочувам ударите на сърцето. ...
707
12
Аз не зная как се пише Любов
с много думи.
И не ми е потребна такава.
Аз не зная как изглежда
в очите на другите, ...
с много думи.
И не ми е потребна такава.
Аз не зная как изглежда
в очите на другите, ...
595
8
Днес лутат се очите ми в тъмнина.
Недосънували най-краткия си сън.
Взират се те още в мрака.
А тъмно е, все още тъмно е вън.
От огъня, горящ в камината... ...
Недосънували най-краткия си сън.
Взират се те още в мрака.
А тъмно е, все още тъмно е вън.
От огъня, горящ в камината... ...
516
3
В загадъчен сумрак – шепот на коприна.
Полъх на парфюм познат,
свещи и искрящо вино.
И пръстите му бавно я разгръщат,
само шепот на прохладната коприна... ...
Полъх на парфюм познат,
свещи и искрящо вино.
И пръстите му бавно я разгръщат,
само шепот на прохладната коприна... ...
707
13
574
8
Разкъсах времето.
На части.
Посипах го със пепел,
за да не кърви.
Притиснах самотата в ъгъла, ...
На части.
Посипах го със пепел,
за да не кърви.
Притиснах самотата в ъгъла, ...
657
13
Очите ми...
Зелени са и тъжни.
Очите ми те търсят.
И са влажни, когато...
От дъжда навън. ...
Зелени са и тъжни.
Очите ми те търсят.
И са влажни, когато...
От дъжда навън. ...
653
11
Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли. ...
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли. ...
488
6
Изтръгнах от зениците на лятото
последната му слънчева усмивка.
Опитах се да я копирам
върху някаква си... статуя.
Не пасна. ...
последната му слънчева усмивка.
Опитах се да я копирам
върху някаква си... статуя.
Не пасна. ...
473
9
Разсъбличай ме бавно.
Съблечи ме до голо.
Остави само някой друг
спомен по мене.
Не ще видиш желаното, ...
Съблечи ме до голо.
Остави само някой друг
спомен по мене.
Не ще видиш желаното, ...
751
10
Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето, хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.
Разпръснах ветровете даже. ...
Разпръснах ги в небето, хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.
Разпръснах ветровете даже. ...
507
6
На електрическия стълб
виси обява.
Прочетох от далече:
"Търси се! "
Готвач за Ада. ...
виси обява.
Прочетох от далече:
"Търси се! "
Готвач за Ада. ...
715
11
Опитай да ме нарисуваш в мисълта си.
Нали копира всяко очертание?
А после върху листа отпечатай
най-искрените помисли в душата си.
Опитай се да ме сънуваш тази нощ. ...
Нали копира всяко очертание?
А после върху листа отпечатай
най-искрените помисли в душата си.
Опитай се да ме сънуваш тази нощ. ...
673
10
Влюбено момче по улицата бяга.
Влюбено искрят очите...
И към своето момиче
с обич две ръце протяга.
Върху устните усмивка грейва - ...
Влюбено искрят очите...
И към своето момиче
с обич две ръце протяга.
Върху устните усмивка грейва - ...
653
10
"Приятелите ми ме нарекоха страхливец,
а враговете ми - предател..."
Паулу Коелю, "Петата планина"
Остана още малко.
Пътят скоро ще свърши. ...
а враговете ми - предател..."
Паулу Коелю, "Петата планина"
Остана още малко.
Пътят скоро ще свърши. ...
693
9
В очите ти очите ми се спряха плахи.
И заваля във тях. А твоите искряха.
Камшичено дочувах вятъра.
В косите ми се спря. Да ме погали.
В очите ти зорницата-вечерница изгря. ...
И заваля във тях. А твоите искряха.
Камшичено дочувах вятъра.
В косите ми се спря. Да ме погали.
В очите ти зорницата-вечерница изгря. ...
850
12
Косачите грабваха косите
и хукваха по ливадите,
да обладаят тревата,
нали затова са косачи?
А тревата била... женско начало. ...
и хукваха по ливадите,
да обладаят тревата,
нали затова са косачи?
А тревата била... женско начало. ...
535
5
Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце. ...
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце. ...
705
9
Отново ли...
И пак ли ще е петък вечер?
Отново ли ще ни делят
на две, от цялото, което бяхме?!
Ще бият ли сърцата ни лудешки, ...
И пак ли ще е петък вечер?
Отново ли ще ни делят
на две, от цялото, което бяхме?!
Ще бият ли сърцата ни лудешки, ...
567
10
550
7
Да бих била икона...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?
Да бих била Мадоната със младенеца, ...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?
Да бих била Мадоната със младенеца, ...
562
7
Свещта догаря
с тишината на нощта.
А восъкът доволно се разлива
върху листа вместо
дежурното мастило. ...
с тишината на нощта.
А восъкът доволно се разлива
върху листа вместо
дежурното мастило. ...
471
5
Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.
Докоснах със върха на пръстите челото ти. ...
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.
Докоснах със върха на пръстите челото ти. ...
503
1
4
През ръцете ми преминаваха
пясъчни бури.
И изтече през пръстите
много вода.
Във ръцете си нося и ...
пясъчни бури.
И изтече през пръстите
много вода.
Във ръцете си нося и ...
560
7
Докосвам се до теб,
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи ...
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи ...
536
5
Лягай, че ще звънкам.
Пак ще те... събудя.
Още ли ще мрънкаш?!
Знам, че като чуеш
мене в телефона, ...
Пак ще те... събудя.
Още ли ще мрънкаш?!
Знам, че като чуеш
мене в телефона, ...
568
4
Закрещя суетата във мен.
Заблъска лудо по душата.
Стисна я здраво с
кокалените си пръсти.
Да я изтръгне иска. ...
Заблъска лудо по душата.
Стисна я здраво с
кокалените си пръсти.
Да я изтръгне иска. ...
489
5
Затварям очи.
Проглеждайки...
Видях другата в мен.
Чуждата...
Която така и не разбра ...
Проглеждайки...
Видях другата в мен.
Чуждата...
Която така и не разбра ...
429
6
542
5
Притвори очи.
Брой до... сто.
Аз тогава тихо ще тръгна.
Не поглеждай назад.
Че боли. ...
Брой до... сто.
Аз тогава тихо ще тръгна.
Не поглеждай назад.
Че боли. ...
510
4
Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми ...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми ...
501
5
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
582
4
Знаеш ли...
Подаде ми ръка.
Тогава.
И каза, че си искрен.
Днес, сега... ...
Подаде ми ръка.
Тогава.
И каза, че си искрен.
Днес, сега... ...
1360
19
Събуди се Сънчо Сапунчев. Отвори плахо очи. Не искаше отведнъж да се разбужда. Извъня му алармата - вече час дрънчи. А той се прави, че не я чува. И дори не направи опит да я спре. Още малко само, още мъничко понеее. С един замах отметна чаршафа – „Тъй не става, трябва да се става!” - помисли си той ...
819
5
584
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
