Ranrozar
647 резултата
След като намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч,
през антракта взех и тоник
с джин. Ех, че е лунна нощ!
Джени, защо ли ме опиваш ...
  189 
Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови. ...
  225 
И пак посрещам сам нощта.
Тя ми е любимата в безсъние.
Истината не искам да спестя
за утрешния ден от разстояние.
Нима това е проекция с мечти: ...
  353 
на Ивайло Петров-дърворезбар
Ти попадал ли си тайно в безизходица от срам?
Значи, тръгваш случайно,не където трябва,сам.
И потъваш в обкръжение на изкусителни жени!
Мъжкото ти задължение не иска да се промени. ...
  212  10 
Щастлив бил Хасан бей.
Воювал в Кримската война. Останал жив. Млад бил в тази война.Воювал смело като билюкбашия*.Войната свършила благоприятно за турския Падишах*. Хасан бей бил възнаграден от Негово Величество с поземлено владение в Горна Тракия.
Животът бил пред него!
Българската рая в имота му б ...
  374  17 
***
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ, ...
  339  10 
Нощта ще ни закриля със звезден балдахин:
в тази нова пролет под него с теб ще бдим...
Ти ще си далече.Пък аз без тебе ще съм сам
под небето вечно,в разкоша на лунния храм!
За тебе ще се моля,за твоята жадувана любов, ...
  225  11 
Група : ОТНОВО
Песен : Покана
Текст : Стойчо Станев
Музика : Павел Станев
Аранжимент : Група ОТНОВО ...
  1666  16  48 
От мисълта за свобода
до чувството,че те обичам;
от радостта да полетя
и запея песен птича:
днес пространствата менят ...
  295  14 
в памет на Яворов
Вятър вейне--
звън разлее
над земята глас.
Гръм удари-- ...
  591  14 
Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...
  609  16 
Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест ...
  301  11 
Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...
  426  16 
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
  576  14 
в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев
Дали прехласнат ослепях
или се смениха цветовете?
Забравили за земния си грях
небесата ароматно светят. ...
  550 
на Павел
По петолинията на живота
за тебе песента звучи.
И капят музикални строфи
за посветените души. ...
  487 
Спиралата на дните криволичи
към това което сме обичали;
остава в паметта ни млада,
като нежна рана без пощада.
Все още слънцето душата топли. ...
  226 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  314  14 
в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...
  551 
Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...
  493  15 
на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно, защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или някаква си там сервилност? ...
  268  11 
Те търсят в далечната чужбина
нишката на златни блянове.
Един или два пъти в годината
се връщат, за да чуят чанове.
Останалото време, там, далече ...
  569  15 
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
  289 
Денят е безпощадно ясен.
Нощта будува до ранни зори.
Някакво загатнато щастие
в душите иска да се примири.
И утрото тръгва пак с лъчите ...
  491  15 
Запленен от природните догадки
на съзерцателни копнения,
като дете захласнато все крача-
чужд на чуждо олицетворение.
Там ме зоват вихри подмолни, ...
  231  11 
на Мариус Донкин
И накрая ще сме победени
от нелепите въпроси-
аз към тебе,ти към мене
отговорите си ще носим. ...
  625  11  23 
на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел. ...
  494 
На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия. ...
  269  10 
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...
  513  13 
След толкова лета на този свят:
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция, ...
  252  11 
в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
  314  10  13 
Трупане на знания и практически умения е процес дълъг,колкото един човешки живот.
Старши лейтенант Генчо Турсунов и Десислава Манолова решиха, че сгъстената програмата ще им помогне да усвоят и английски език и записаха допълнителни часове при това извън учебното им време. Докато в техникума Генчо и ...
  306 
Почти винаги объркани.
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки. ...
  232 
Вървеше през гората и си мислеше:"Не случайно щабните офицери от Ямбол и Сливен снизходително ни поглеждат по време на командно-щабните учения и ни водят "горски офицери"...И е точно така!"
Десислава Манолова кандидатства във Великотърновския институт(по-късно получил званието Университет),а вече бя ...
  358 
на Недялко Йорданов
Дошъл за кратко в този свят-
една искра възникнала от мрака,
ще отлетя със спомени богат.
От никого пощада не очаквам. ...
  265  16 
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
  249 
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
  691  25 
Снегът затрупа нашите топли следи.
Непредвидима е любовта в планината.
Нима ще загубим чувствата си отпреди?
Пътеката на живота е желана святост.
Вървяхме с теб не един различен сезон. ...
  261  14 
В Деня на Богявление търсим
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...
  248  13 
Полковник Манолов, началник-щаба на бригадата в Ормана остана твърде млад вдовец,след като съпругата му Олга, рускиня от Ленинград (тогава), когато учеше във Висшата Артилерийска Академия там, се разболя след раждането на Десислава и почина, когато щерка им беше на пет години.
Естествено, родителите ...
  529 
Предложения
: ??:??