stenli499
291 резултата
Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката, ...
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката, ...
519
3
Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...
Точно три минути, преди огнено ...
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...
Точно три минути, преди огнено ...
981
3
7
Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...
1049
4
11
Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...
784
4
2
Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...
1092
7
8
Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...
2080
10
12
Зная с точност – до капчица езерна –
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...
Колко смели обични години ...
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...
Колко смели обични години ...
901
7
7
За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...
926
3
3
Извън кръга на тежката вина,
извън откраднатото чуждо време,
извън клеймото "тайната жена" –
аз те обичам!
Дявол да го вземе! ...
извън откраднатото чуждо време,
извън клеймото "тайната жена" –
аз те обичам!
Дявол да го вземе! ...
957
5
10
Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...
952
7
9
Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...
2272
17
16
Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки, ...
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки, ...
760
2
6
...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата, ...
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата, ...
839
5
7
Тя е разбрала нещо.
Пита за мен наоколо.
Моли се. Пали свещи.
Пáри сълза в окото ѝ.
Гасне. А аз изгарям — ...
Пита за мен наоколо.
Моли се. Пали свещи.
Пáри сълза в окото ѝ.
Гасне. А аз изгарям — ...
744
2
6
Срещам дните под върбов клонак
и съм своята мярка за есен.
Спя в мъгливия нощен каймак —
да ме видиш е толкова лесно!
Сред полето — следи от вълче, ...
и съм своята мярка за есен.
Спя в мъгливия нощен каймак —
да ме видиш е толкова лесно!
Сред полето — следи от вълче, ...
736
2
6
Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам ...
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам ...
748
4
5
Досега бях трева. Молих вятъра да ви разкаже
за вечерните страсти на моите сънища луди.
Но пораснах до тази невидима ъглова паяжина,
след която съм прах — уловена без взлом пеперуда.
Помня как по луната блещукаше звездният обрив ...
за вечерните страсти на моите сънища луди.
Но пораснах до тази невидима ъглова паяжина,
след която съм прах — уловена без взлом пеперуда.
Помня как по луната блещукаше звездният обрив ...
739
5
5
Някъде съм те срещала.
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък, ...
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък, ...
943
6
10
Ела при мен, преди да стана есенна.
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.
Ела, преди да се разсее ехото ...
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.
Ела, преди да се разсее ехото ...
816
6
7
Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...
743
4
6
Когато свърши всичкото обичане
и ти забравиш моя сън на рамото ти,
на мен жени случайни ще приличат,
а след дъжда ще бъде кално само.
Дъгата ще е тръгнала по дявола, ...
и ти забравиш моя сън на рамото ти,
на мен жени случайни ще приличат,
а след дъжда ще бъде кално само.
Дъгата ще е тръгнала по дявола, ...
806
6
3
Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...
1791
13
12
2418
1
3
Не станах птица — друг кълвe черешите.
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели — ...
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели — ...
959
9
12
Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...
946
5
11
Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима! ...
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима! ...
777
2
4
Тази сутрин съм странно трамвайно-самотен, любима!
Силуетът на облак танцува с деня над пиацата.
Всеки спомен тежи. Но усещам, че още те има —
и по релси, по жици, в телцата върху им накацали...
Отвори си очите, любима — цитирам ти Яворов! ...
Силуетът на облак танцува с деня над пиацата.
Всеки спомен тежи. Но усещам, че още те има —
и по релси, по жици, в телцата върху им накацали...
Отвори си очите, любима — цитирам ти Яворов! ...
1334
12
20
Животът се върти — ще ме потърсиш
сред гънките в самотно одеяло,
сред ласката на треморните пръсти,
сред преспите на зимата си бяла...
Животът се върти — ще ме потърсиш, ...
сред гънките в самотно одеяло,
сред ласката на треморните пръсти,
сред преспите на зимата си бяла...
Животът се върти — ще ме потърсиш, ...
1074
7
8
На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило, ...
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило, ...
712
2
Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.
Трудна беше, но бързо премина ...
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.
Трудна беше, но бързо премина ...
942
7
11
До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...
754
6
9
Небето — седемцветна пелена —
графично ми представя тази есен.
Как искам всеки щрих да запленя
в неравена битка, дълга.
Ала честна! ...
графично ми представя тази есен.
Как искам всеки щрих да запленя
в неравена битка, дълга.
Ала честна! ...
866
14
И неделята хукна по хълма
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло ...
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло ...
1711
5
9
Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината, ...
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината, ...
774
1
6
Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване ...
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване ...
1899
16
15
Мой живот, не покривай овошките
със студена и сива мъгла —
още имам недадени прошки
под цъфтящата лятна луна!
Не изпивай реките, животе! ...
със студена и сива мъгла —
още имам недадени прошки
под цъфтящата лятна луна!
Не изпивай реките, животе! ...
785
4
10
Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
1415
16
18
Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...
1760
13
22
-
Сърцето през гласа ми те зове.
Гадая — със каква неземна воля
и от кои среднощни богове
с отворени очи да те измоля! ...
Сърцето през гласа ми те зове.
Гадая — със каква неземна воля
и от кои среднощни богове
с отворени очи да те измоля! ...
899
3
-
Не съм кралица, нито ти си Кай.
Уви — не вярвам в притчата за Герда.
И нощем, срещу митове за рай,
прозорецът ми плътно е заперден. ...
Не съм кралица, нито ти си Кай.
Уви — не вярвам в притчата за Герда.
И нощем, срещу митове за рай,
прозорецът ми плътно е заперден. ...
881
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
