Валери_Станков
1 472 резултата
ПЕСНИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
309
4
2
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
228
5
9
ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник. ...
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник. ...
265
2
4
АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши. ...
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши. ...
207
2
5
АВТОПОРТРЕТ С РИМИ
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
171
4
5
НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
213
2
4
ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
220
2
1
МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...
145
2
1
КЪДЕ СИ ТИ, ПРЕКРАСНО МОЕ ДЕТСТВО?
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг, ...
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг, ...
132
2
1
СПОМЕН ЗА МОЕТО СЕМЕЙСТВО
... защо пропуснах толкова неща да сторя във живота си оскъден? –
да съм добър съпруг, пък и баща, и по-щастливи някак си да бъдем,
не черен роб на всеки свой куплет сред седем милиарда светли роби,
от работа да се прибирам в пет – и моят дом да грейне в блага обич, ...
... защо пропуснах толкова неща да сторя във живота си оскъден? –
да съм добър съпруг, пък и баща, и по-щастливи някак си да бъдем,
не черен роб на всеки свой куплет сред седем милиарда светли роби,
от работа да се прибирам в пет – и моят дом да грейне в блага обич, ...
304
4
4
БАЛАДА ЗА ОБРАТНОТО ВЪРТЕНЕ
Земята се върти по Галилео,
но аз не се усещам Галилей.
Пързалям се като по линолеум,
намазан фино с медиен елей. ...
Земята се върти по Галилео,
но аз не се усещам Галилей.
Пързалям се като по линолеум,
намазан фино с медиен елей. ...
343
2
5
ДЕН ОТ ВАРНЕНСКИЯ КАЛЕНДАР
... ден дени край мен из парка, ляга маранята жарка,
и чистачката без мярка вдига шум и облак прах,
две-три дами – дали-взели, веят сламени капели,
пушат облачета бели три старчока покрай тях, ...
... ден дени край мен из парка, ляга маранята жарка,
и чистачката без мярка вдига шум и облак прах,
две-три дами – дали-взели, веят сламени капели,
пушат облачета бели три старчока покрай тях, ...
301
4
3
ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛОШИТЕ МОМЧЕТА
... понякога от лошите момчета
Жените чакат все добри неща –
например, да разкъсат на парчета
ужасната им женска самота. ...
... понякога от лошите момчета
Жените чакат все добри неща –
например, да разкъсат на парчета
ужасната им женска самота. ...
416
2
3
ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...
439
2
1
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...
707
1
2
АНАЛИЗ НА ИЗДИШАНИЯ ВЪЗДУХ
... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух, ...
... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух, ...
289
3
2
ТУШ
... на пясъчника с кофичка, с лопатка от детството животът ме душѝ,
и – сякаш подир смъртоносна хватка, потънал съм в батака до уши,
с безмълвен вик – напъхан нож в кания, си изпровождам птиците на юг,
и глътчицата въздух, дето пия, мирише на разпран чувал с боклук, ...
... на пясъчника с кофичка, с лопатка от детството животът ме душѝ,
и – сякаш подир смъртоносна хватка, потънал съм в батака до уши,
с безмълвен вик – напъхан нож в кания, си изпровождам птиците на юг,
и глътчицата въздух, дето пия, мирише на разпран чувал с боклук, ...
159
1
АПТЕКА ЗА ДОБРОТА
Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека. ...
Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека. ...
165
3
4
СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...
629
3
6
ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...
194
3
1
ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...
332
2
4
КАКВО ДА СИ ОТКРАДНА ОТ СВЕТА
... какво да си открадна от света, когато нявга тръгна към небето,
три стръкчета от летните жита – и книжицата, дето снощи четох,
трошинки от дървесната кора подир кълвача, чукал като бесен? –
или колчан от птичите пера? – да пиша невъзможната си песен, ...
... какво да си открадна от света, когато нявга тръгна към небето,
три стръкчета от летните жита – и книжицата, дето снощи четох,
трошинки от дървесната кора подир кълвача, чукал като бесен? –
или колчан от птичите пера? – да пиша невъзможната си песен, ...
208
3
1
И ДА НЕ ЛИПСВАМ В СЛЕДВАЩИТЕ 100
... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,
под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,
със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,
изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия, ...
... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,
под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,
със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,
изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия, ...
174
2
1
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,
и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян, ...
... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,
и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян, ...
222
3
7
ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА ДРУГИ ЕРИ
... дали защото напоследък тотално вече оглупях? –
оная вечер и съседът ме би! – на табла и на шах,
а вчера, като влязох в МОЛ-а, ме гледаха като кретен,
щом купих литър кока-кола, наместо две-три бири кен, ...
... дали защото напоследък тотално вече оглупях? –
оная вечер и съседът ме би! – на табла и на шах,
а вчера, като влязох в МОЛ-а, ме гледаха като кретен,
щом купих литър кока-кола, наместо две-три бири кен, ...
199
3
2
ОТКЪС ОТ МОЛИТВА
... но защото ми трябваха толкова много лета
да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви
и отдавна от мене отишли си скъпи неща –
Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя, ...
... но защото ми трябваха толкова много лета
да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви
и отдавна от мене отишли си скъпи неща –
Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя, ...
173
4
3
СВЕТОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Навярно утре няма да съм тук,
ще отлетя във някой свят отвъден,
и всичките поети във Фейсбук
ще ревнат уау, не може и да бъде! – ...
Навярно утре няма да съм тук,
ще отлетя във някой свят отвъден,
и всичките поети във Фейсбук
ще ревнат уау, не може и да бъде! – ...
240
4
6
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
370
2
1
ЧОВЕК Е ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Тъй както Ангелът е бял,
и адски черен – Сатаната,
светът, в различията цял,
между добро и зло ни мята, ...
Тъй както Ангелът е бял,
и адски черен – Сатаната,
светът, в различията цял,
между добро и зло ни мята, ...
337
4
3
ДРУМНИКЪТ ИЗ ТИХИТЕ ВСЕЛЕНИ
... сурото небе се грочи, облаците мъкнат плочи,
върху туфи змийска хурка вятърът шупурка.
Щом зарохоли дъждецът, млъкна в сумрака щурецът,
бухалът: – Ухуу-у! – избуха в тишината глуха. ...
... сурото небе се грочи, облаците мъкнат плочи,
върху туфи змийска хурка вятърът шупурка.
Щом зарохоли дъждецът, млъкна в сумрака щурецът,
бухалът: – Ухуу-у! – избуха в тишината глуха. ...
169
1
1
ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА
... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима, ...
... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима, ...
133
4
2
СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
В малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред,
срещна ни шетливо лелче
и ни пожела: – Късмет! ...
В малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред,
срещна ни шетливо лелче
и ни пожела: – Късмет! ...
168
4
1
НАРОД НА ПЪТ
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри, ...
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри, ...
161
1
2
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Когато Бог раздавал е акъл
със кофата – на фауна и флора,
навярно е помислил, че съм вълк? –
сред седем милиарда живи хора. ...
Когато Бог раздавал е акъл
със кофата – на фауна и флора,
навярно е помислил, че съм вълк? –
сред седем милиарда живи хора. ...
337
5
2
БОГ СЛИЗА ВИНАГИ НА ХЪЛМА
Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва. ...
Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва. ...
138
3
2
ДВОРЧЕТО НА БАБА
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител, ...
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител, ...
163
4
2
ХОТЕЛ ЗА ДВАМА
Когато те видях първица
във онзи столичен хотел,
ти беше плаха като птица,
и аз бях някак си несмел. ...
Когато те видях първица
във онзи столичен хотел,
ти беше плаха като птица,
и аз бях някак си несмел. ...
173
3
1
МИНУВАЧИ
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят, ...
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят, ...
152
1
2
НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...
147
1
1
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... нали я карам само на консерви
и цял ден пия – варненски сархош,
понякога съседът ми се нерви,
когато се разпея посред нощ, ...
... нали я карам само на консерви
и цял ден пия – варненски сархош,
понякога съседът ми се нерви,
когато се разпея посред нощ, ...
192
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
