Валери_Станков
1 458 резултата
ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
113
3
3
ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
150
3
3
ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...
99
1
1
РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...
116
1
3
ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...
102
2
1
ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...
79
2
1
ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
141
4
3
300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
110
1
2
СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
95
2
2
ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
158
3
3
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...
138
3
3
ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...
156
5
5
ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои, ...
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои, ...
111
2
1
ЩЕ ПОТЪНА В ЗИМАТА И АЗ
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле, ...
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле, ...
184
3
2
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...
150
1
2
ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И лятото,
и есента,
и аз от теб ще си отида.
Ще зъзнеш сам-сама в света – ...
И лятото,
и есента,
и аз от теб ще си отида.
Ще зъзнеш сам-сама в света – ...
144
2
2
ТЯ – ВЛАДА!
Тя иде – вихрулѝца. Иде – буря!
Тя – прерия във утринни роси.
Тя – слънчице, което не прежуря.
Тя – водопад! – пожари в мен гаси. ...
Тя иде – вихрулѝца. Иде – буря!
Тя – прерия във утринни роси.
Тя – слънчице, което не прежуря.
Тя – водопад! – пожари в мен гаси. ...
107
3
4
КОТАРАЧЕ ПОД ДЪЖДА
Две девойки под дъжда
шляпат в уличните локви.
Гладя своята брада.
Гледам мокрите им рокли. ...
Две девойки под дъжда
шляпат в уличните локви.
Гладя своята брада.
Гледам мокрите им рокли. ...
119
3
1
ЖЕНАТА, КОЯТО МИ ЛИПСВА
… не знам защо и днеска ме отмина в квартала най-красивата Жена? –
замъкна се към Морската градина – да вдъхне вятър, сол и светлина,
красивата ѝ блузка на драперии ме перна – сякаш волтова дъга! –
не ме попита: – Как си днес, Валерий, ще слезеш ли със мене на брега? ...
… не знам защо и днеска ме отмина в квартала най-красивата Жена? –
замъкна се към Морската градина – да вдъхне вятър, сол и светлина,
красивата ѝ блузка на драперии ме перна – сякаш волтова дъга! –
не ме попита: – Как си днес, Валерий, ще слезеш ли със мене на брега? ...
121
2
1
ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки, ...
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки, ...
124
2
1
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА ПРОШКА
… ще трябва някой ден да се покая за всяко сторено от мене зло –
че не отстъпих място във трамвая на старчето от древно потекло,
не спрях? – велосипедната верига да окача на тъжното хлапе,
девойчицата – дето ми намига, да я почерпя с паста – и фрапе, ...
… ще трябва някой ден да се покая за всяко сторено от мене зло –
че не отстъпих място във трамвая на старчето от древно потекло,
не спрях? – велосипедната верига да окача на тъжното хлапе,
девойчицата – дето ми намига, да я почерпя с паста – и фрапе, ...
99
1
1
МУШМУЛИ ОТ МАМА
В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги – ...
В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги – ...
88
3
1
ЗАБРАВЕТЕ ЗА ПЪРВИТЕ 100
Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни. ...
Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни. ...
127
3
3
КУЧЕШКА ПЕСЕН
... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,
дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,
старият пазач на плажа вестници боде на шиш,
всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж, ...
... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,
дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,
старият пазач на плажа вестници боде на шиш,
всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж, ...
104
2
1
МАЗА ЗА ДВАМА
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза. ...
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза. ...
173
1
3
ГОСПОДИ, КАК ИСКАМ ДА СЪМ ЖИВ!
… ако нявга – в някой следващ век смогна на Земята да се върна,
просто ще съм пак добър човек, скрил от вас съдбата си кахърна,
ще разказвам в приказки добри туй, що знам от мама – и от тати,
да не жаждам купища с пари – да съм жив, с което Бог ми прати, ...
… ако нявга – в някой следващ век смогна на Земята да се върна,
просто ще съм пак добър човек, скрил от вас съдбата си кахърна,
ще разказвам в приказки добри туй, що знам от мама – и от тати,
да не жаждам купища с пари – да съм жив, с което Бог ми прати, ...
153
2
3
МОЛИТВА ЗА СЕЛО СВЕТЛЕЧ
Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла. ...
Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла. ...
147
2
2
МЪЖЪТ КАТО MODUS VIVENDI
Аз може да изглеждам неглиже –
да имам в гардероба си две ризи,
но – като мъж сред другите мъже,
простете ми проклетите капризи? ...
Аз може да изглеждам неглиже –
да имам в гардероба си две ризи,
но – като мъж сред другите мъже,
простете ми проклетите капризи? ...
90
1
1
МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа. ...
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа. ...
141
1
1
ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА
Когато още беше тъмнина,
и носеше се Дух върху водата,
видя ме тя – Вселенската Жена,
и ме позна със ласка непозната, ...
Когато още беше тъмнина,
и носеше се Дух върху водата,
видя ме тя – Вселенската Жена,
и ме позна със ласка непозната, ...
135
1
1
СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати. ...
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати. ...
143
2
4
ПОСРЕЩАЧЪТ НА ГАРА ВАРНА
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...
139
1
1
ТИ СИ ПРОСТО ЖЕНА ЗА ПРЕД ГОСПОДА
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...
162
2
ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
140
2
1
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
240
4
7
КУПУВАМ И ПРОДАВАМ ГЛАСОВЕ
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
108
2
КРИВА НИВА
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
137
2
2
АКО ИМА РАЙ
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
160
2
2
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
132
4
4
ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ!
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда, ...
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда, ...
109
4
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
