БОХЕМСКА РАПСОДИЯ
Когато отвъд прозореца сивото, пепеляво, с цвят на оксидирано сребро, небе се пропуква и първият летен лъч оголва прашната стая заедно с наслоената зимна меланхолия, когато сребърната нишка на живака се изкачва, а промяната на светлината, играта и издължаването на сенките правят предметите да изглеждат по-различни,
тогава долавям призраците на нещата, които съм започнал и не съм завършил, без да имам желание дори да прибавя нещо повече към тях, тъй като съм разбрал, че в човешкият живот събитията се разполагат в ред, който не е хронологичен и всяка съдба още с раждането е само малка частица от безкрайните възможности, които биха или не биха могли да се осъществят;
всъщност намирам се в широко, променливо пространство, променливо в светлината на привидните възможности, в действителност пълно с илюзии, на които противопоставям отвреме-навреме някакво смътно желание за съпротива, или пък мимолетна утеха, че нещата отиват на добро и биха могли да приемат този смисъл, койт ...