Подкатегории:
1 424 резултата
Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и с ...
111
7
Очите ти пълни с възмущение заради мислите, нахлули зад тях, играят по периферията на силуета ми, не смеят да се спрат върху мен. Аз, напротив, пронизвам те с поглед и съвсем не се възмущавам от своите мисли, обсебили делника ми и съвсем не ме е срам, и съвсем не ми е до съвести-тежки и мръсни, чист ...
86
2
Алкохолът мога да свържа с всичко, освен с работата. Там мога да си позволя само и единствено да съм махмурлия. Не че не мога да съм пиян, но не е за предпочитане – особено когато работя с машини или с тежести, които могат да ме убият или оставят инвалид. Но с всяко друго нещо от живота мога да си г ...
90
Алкохолът... Той е бил там за мен, когато съм искал малко спокойствие и самота. Помагал ми е да се насладя на живота, когато ми е било тежко, когато не съм имал сили да споделя болката си. Пазил ме е от най-лошото, което може да му хрумне на един човек. Но взима, взима твърде много от теб, че да се ...
152
8
Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...
312
3
Есента най-накрая идва и листата падат едно по едно. Всяко падащо листо всъщност ни показва секундите, минутите и часовете, които липсват от живота ни, колкото и богат да си, колкото и силен да си, никога няма да имаш шанс да си върнеш един дъх, който си поел, листата ще ти отнемат нещо... Тогава ще ...
605
Ще ти кажа нещо. Дано ме разбереш от първия път. Втори път няма да има. Аз не съм лесна за обичане. Трудна съм. Трудна за разбиране, за откриване. Не обичам да разголвам душата си. Не обичам да споделям. Прикривам се зад тежки врати, заключени с няколко катинари. Трябва да спечелиш първо душата ми, ...
442
9
Мързелът е най-странното явление в съвременния свят. И съвсем не говоря за дните, в които просто нямаш енергия, не се чувстваш на себе си, не ти е съвсем добре или преминаваш през труден период емоционално, и просто искаш да си лежиш, докато стане по-добре.
Имам предвид нищо-правенето, като начин на ...
Имам предвид нищо-правенето, като начин на ...
374
4
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избирателите. Надмогнала е демокрацията и сега вече се усеща епично.
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладяния народ.
Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея ...
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладяния народ.
Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея ...
621
8
8
Мъничко „начупена“ и с „превързани“ чувства, но имам още доста път. Тази сутрин набързо стегнах разочарованията си в една от онези ранички, в които те карат да побереш света, когато си се съгласил на нискотарифно изживяване. Мога да доплатя за онзи, огромният куфар, в който да побера сбъркания си ем ...
422
1
Работя като старши глуповед във фабрика за производство на реалности.
Работата ми е много трудна, отговорна и по тази причина – ниско платена. Но ние всички получаваме това, което заслужаваме. Предполагам, че у нас възнагражденията са начин да бъде отмъстен работодателят задето ни е наел; и ако прос ...
Работата ми е много трудна, отговорна и по тази причина – ниско платена. Но ние всички получаваме това, което заслужаваме. Предполагам, че у нас възнагражденията са начин да бъде отмъстен работодателят задето ни е наел; и ако прос ...
415
4
4
На снимката се вижда учебна зала, в която са разположени студенти или ученици, които са седнали на бюра и работят пред компютри или лаптопи. Залата е добре осветена с изкуствено осветление от тавана. Стаята е сравнително просторна, с бели стени и таван, което допринася за усещане за чистота и просто ...
591
1
Въведение
Фотографията пред нас улавя момент от ежедневието на един млад мъж, заснет в личното си пространство. Образът му, показан отзад, разкрива силата и потенциала на неговото тяло. Това изображение носи в себе си символика и подсказва много за личността, която изобразява.
Анализ на детайлите
Сн ...
Фотографията пред нас улавя момент от ежедневието на един млад мъж, заснет в личното си пространство. Образът му, показан отзад, разкрива силата и потенциала на неговото тяло. Това изображение носи в себе си символика и подсказва много за личността, която изобразява.
Анализ на детайлите
Сн ...
360
1
В пулсиращото сърце на Ню Йорк, където мечтите се смесват с реалността, имаше една жена, която не приличаше на никоя друга. Жена с непоколебима решителност и неутолимо любопитство, която можеше да укроти и най-плашещите предизвикателства. Името ѝ беше Жаклин – загадка, чиято репутация се градеше вър ...
601
1
2
" АЗ НЯМА ДА СПРА ДА СЕ ДВИЖА НАПРЕД"
Аз няма да спра да се движа напред, защото вярвам в силата на мечтите и възможностите, които се крият в мен. В света, изпълнен с предизвикателства и неизвестност, важно е да запазим упорството и решителността си.
Както всяко пътуване, животът ни е пълен с изправ ...
Аз няма да спра да се движа напред, защото вярвам в силата на мечтите и възможностите, които се крият в мен. В света, изпълнен с предизвикателства и неизвестност, важно е да запазим упорството и решителността си.
Както всяко пътуване, животът ни е пълен с изправ ...
482
3
Поредица “Научи се да се обичаш”
Част първа
Живей с останалите, не заради тях
Есе
Страшно е човек да живее, окован от очакванията на другите хора. Да трепери над всяка дума, изречена по негов адрес. Както и над собствените си думи, дали няма да обидят някого. Същото важи и за действията. ...
Част първа
Живей с останалите, не заради тях
Есе
Страшно е човек да живее, окован от очакванията на другите хора. Да трепери над всяка дума, изречена по негов адрес. Както и над собствените си думи, дали няма да обидят някого. Същото важи и за действията. ...
806
4
20
Hoffnung ist zweifellos eines der reinsten Gefühle, das jede menschliche Seele ohne Ausnahme erlebt. Es muntert uns auf, obwohl wir es nicht immer spüren. Hoffen heißt erwarten. Und die Zeit wird endlos, wenn wir nichts und niemanden erwarten. Die letzte Aussage bestätigt die Bedeutung der Hoffnung. ...
759
Искам тишина .Моля се за тишина. Без мелодии. Без звуци. Просто тишина.
Да бъда сама. Да опозная себе си по-добре. Да се разбера. Да погаля душата. Да стана силна. Да бъда истинска.. И с тишината. Там-тя и аз. Едно безмълвие. Без хаотичност. Пространство. Синева .Небе. Синьо .И ние. Леки облаци. Бел ...
Да бъда сама. Да опозная себе си по-добре. Да се разбера. Да погаля душата. Да стана силна. Да бъда истинска.. И с тишината. Там-тя и аз. Едно безмълвие. Без хаотичност. Пространство. Синева .Небе. Синьо .И ние. Леки облаци. Бел ...
837
4
7
Разпрашени, разбити на субатомни кванти от сблъсъка в най-долното дъно - нямаме друг избор освен: да се изправим. Изпод руините на една "държава, каквато друга няма". Над "пепелищата на нестаналото ни общество". Сред разрухите от толкова "реформи" към "интегрейшън".
Буд/е/ни само от рингтона на айфо ...
Буд/е/ни само от рингтона на айфо ...
478
„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...
509
2
4
Пътеката остава следи, но не от листа. От походката ти. Знам, че си там и сърцето ми е пееща вселена. Пепел от сбъднати желания. Рози, цъфтящи през декември. Пълнота и лиричен стих. Блян и нежни длани. Отраженията на облаците е някак пълна.. Аз и ти- прескачаме прегради, носим синевата, тъгата, вяра ...
662
3
7
Вместо да следваш прословутите модни тенденции, защо не създадеш собствен и оригинален стил?
Марката облича само твоите личностни комплекси.
Колкото по-скъпи и лъскави марки носиш,толкова повече комплексите в теб крещят.
А знаеш ли, че стилът не робува на марки.
Единствено, на което е подвластен тво ...
Марката облича само твоите личностни комплекси.
Колкото по-скъпи и лъскави марки носиш,толкова повече комплексите в теб крещят.
А знаеш ли, че стилът не робува на марки.
Единствено, на което е подвластен тво ...
1135
1
Кога за последно се вслуша в онези тихи нашепващи трепети на сърцето си?
Кога за последно усети порива да кажеш "харесвам те", "обичам те", "искам да съм с теб"?
Кога за последно си позволи да следваш сърдечния си импулс да бягаш към, към това което те влече, вместо да бягаш от него заради страх?
Ко ...
Кога за последно усети порива да кажеш "харесвам те", "обичам те", "искам да съм с теб"?
Кога за последно си позволи да следваш сърдечния си импулс да бягаш към, към това което те влече, вместо да бягаш от него заради страх?
Ко ...
1298
4
Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
595
2
2
Чувал съм да казват, че вселената е крайно безкрайна. Това не го разбирам. Други твърдят, че е само безкрайна. И това не го схващам. Тази моя несхватливост вероятно оправдава афоризма на Айнщайн, че само вселената и човешката глупост са безкрайни, като за вселената не е сигурно. Свикнали сме да мисл ...
1192
7
11
Дистанцирам се от лошото, опитвам се да не го задържам в мисълта, да не се тревожа, но въпреки това, понякога усещам дъно, загубил съм равновесие.Случва се, когато възторгът от постигнатото отглъхва. Вълната е друга, квантите на енергията не откриват посоката, загубвам опора. Знам го , но понякога с ...
730
Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
977
2
2
Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е ...
630
1
В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята кос ...
1162
Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, коет ...
986
1
Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...
966
7
25
Какво е тормоза и има ли той почва за развитие в едно общество с висок морал и ценностна система ориентирана към приемането и позволението? Защо са ни тези наказателни закони като те само ограничават, а не изкореняват проблема? Не съм чула някой с бой и тормоз да е станал по добър. Затворен, свит, д ...
1572
1
20
Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, п ...
722
Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън. Тихо е и някак самотно.Птица се обажда, а после сърдито отлита. Ден, а все едно е нощ. Поласкани устните рисуват сърце. Тежи като камък.Мечтите са обърнати хоризонти.
Обличам любимата блуз ...
Обличам любимата блуз ...
1161
1
2
Всичко започваше от края на началото. Намираш обичта и тя те поглъща като разрязана ябълка. Вкусът в първите дни е приказен, правиш планове за намереното щастие. Влюбена си, ощастливена, открита, чиста и невинна. До онази горчива глътка кафе, с малко захар, а с много илюзии. Да, горчи, какво пък! Ще ...
739
1
С какво е слабо лявото?
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...
824
4
5
Какво е паметта?
Счупената пейка, на която си лежал нощем до гарата, за да избягаш от вкъщи? И после дървената шейна на дядо? Тази, същата, дето не ставаше за нищо и накрая всички ти се смееха, но ти беше първи на зимната пързалка с твоето порше – найлона от мазето на дядо...
Счупено коляно ли е пам ...
Счупената пейка, на която си лежал нощем до гарата, за да избягаш от вкъщи? И после дървената шейна на дядо? Тази, същата, дето не ставаше за нищо и накрая всички ти се смееха, но ти беше първи на зимната пързалка с твоето порше – найлона от мазето на дядо...
Счупено коляно ли е пам ...
841
3
6
Понякога нощем изневиделица извива вятър и дърветата зашумяват като подгонени вълни от морски прибой.В такива нощи сънят убягва и се озовавам в царството на будуването. Навън вихрушката блъска яростно стените на старата къща и тя сякаш пъшка безнадеждно и страховито
В заклещеното между вятъра, нощта ...
В заклещеното между вятъра, нощта ...
941
1
За да се разбере значението на дрехите, и по-точно значението на Правилното носене на дрехите, е необходимо първо да се обърне внимание на естеството (или устройството) на човешкото тяло, и по-специално на кожата и порите на тялото. Порите на тялото представляват именно тези малки отворчета-прозорче ...
1019
Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
783
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
