8 392 резултата
Нима съм се родила на света без обич? Ако е така, без обич ще си ида…
Очите ми са два бездънни океана, изпълнени с любов. Сърцето ми е пристан на чувства и мечти. Обичам откакто се помня… Обичам и страдам. А дали някога ще бъда обичана истински? Нужно ли е онова пламенно сърце в гърдите ми да се пок ...
  3673 
В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И док ...
  3272  14 
Мислите ми плахо преминават през времето и любовта. Движат се като ято птици над облаци от спомени.
Обичахме се. С първия. Така и не дочакахме любовта да си отиде от нас. Той просто си замина. Мълчаливо, без да ме погледне и без да прегърне двата живота в мен.
Сама съм. В черно. С малко момче за рък ...
  2619  20 
За да живее пълноценно човек, той се нуждае не само от материални облаги, но и от духовно извисяване. И именно религията е тази, която ни учи кое е добро и кое не, която ни показва правия път, защото тя е храна за душите ни.
И тук не става въпрос за целуване на икони, палене на свещи и ходене на цър ...
  21228 
21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока прес ...
  8935 
След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере ...
  1704 
Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.
Може би, в у ...
  2387  13 
Какво остава, когато спрем да се големеем и да се правим на важни? Къде отива цялата ни злоба, цялата апатия, цялата мъдрост, когато самотно притваряме очи и се молим сънят да дойде бързо? Какво казва душата ни, когато болка прорязва мислите и не можем да съчиним ни едно адекватно изречение и ни се ...
  1675 
Няма да забравя...
Няма да забравя първия учебен ден в новото училище. Аз, както обикновено, закъснявах. Влезнах в стаята, всички погледи се вкопчиха в мен. Единственият човек, който ми направи впечатление, беше Цецо, който държеше в ръце бебе. Помилих си: "в класа ми има човек, който вече е баща?!" ...
  4920  11 
Той беше на около 35 години, висок, добре сложен. Косата му винаги беше много късо подстригана, леко набола брада. Винаги, ама винаги ходеше облечен в бяло – дали това беше костюм, или спортни дрехи – винаги беше в бяло. Усмивката не слизаше от лицето му. Около него непрекъснато имаше много хора – в ...
  1021  13 
И ето, сега сме в края на хубавото и безгрижното. Полянката от която предстои да си отида, вече е била засята и ожъната от някой друг. През годините вървях през тази полянка, обирайки плодовете на труда, положен от моите родители. Една максима гласи, че всяко нещо си има край – в случая краят на таз ...
  3408 
Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото п ...
  1530  10 
Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценн ...
  2940 
~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и б ...
  3401 
Untitled (part 1)
Здравей, искаш ли да ме познаваш? Ако не, моля спри веднага с четивото, което захващаш. Ще бъде по-лесно и за двама ни. А и не само за нас, за всички. Може би така е редно. Ще си спестиш главоболия, а и време, време, което може да прекараш, опознавайки себе си, примерно. Но пък... ...
  2695  10 
Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, ...
  1495 
Животът на прага на смъртта
Прагът на смъртта е относително понятие. Един се чувства „на прага” в секундата преди да скочи с парашут от 3000 метра или с бънджи от моста до Варна, а друг има това усещане с месеци, години, докато позната или непозната болест го убива, бавно и безвъзвратно. Има хора, к ...
  7858 
Не ме предавай!
Здрасти!
Пак съм аз!
Помниш ли ме? Хлапакът дето ти говори на Ти.
Май прекалено често те провокирам, а? Дразня ли те? Имаш избор. Винаги можеш да щракнеш хиксчето в горния десен ъгъл. Не е нужно да четеш. ...
  2266  12 
На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в кра ...
  1140 
Зората прохожда плавно от нощната тишина, носи се като горска фея и сякаш не докосва земята, когато влиза с развети воали. Плъзга се над спящи поляни и над градини с покрити от сън цветове. Извива се между стъблата на дърветата и нежно избутва мрака. Уханието от тялото ú изпреварва с малко самата ú ...
  1200 
Колко е лесно човек да тръгне назад. Без да се усети? Или напълно съзнателно? Има ли значение?! Крачката назад си е крачка назад откъдето и да я погледнеш. Защо на човек му е по-трудно да продължи напред, дори когато миналото се е върнало като ураган, който те завърта? И връщайки се към миналото, ми ...
  1348 
Разсъждение върху последните думи на ,,Ванга’’!
В последните си думи ,,Ванга’’ казва, че ние предаваме България и сме се продавали на други страни. Както се казва в стихотворението на Никола Вапцаров ,,Бих обичал, майко, бих обичал, но ми трябва свобода и хлеб’’. Но всъщност не ние, а нашите политиц ...
  2420 
Благодарение на филмите (най- вече) имаме представа за този вид услуга. В някои държави, като САЩ например, да посещаваш, а още повече да имаш личен психоаналитик, е въпрос на престиж. И ако преди години това е било мода, то днес е необходимост. В забързания свят на Макдоналдс, вдигнатите на бюрото ...
  2053 
Кой е символът на България е трудно да се определи. Всеки човек за себе си има мнeние. Трябва да бъде нещо голямо, неповторимо, запомнящо се. Една държава може да има много символи, с които да се гордее.
За да изберем символ на България, всеки български гражданин трябва да изкаже своето мнение по въ ...
  6976 
Когато реша да направя нещо, се старая добре да го обмисля, и тогава да предприема каквото и да било. Или пък да не предприемам нищо, ако мислите ми стигнат до такъв изход, какъвто не искам. Разбира се, че може нещата да тръгнат в друга посока, но аз залагам (залагах) на сигурността. Мисля си, какво ...
  1166  11 
За инерцията и заместителите
Бих искал да започна патетично. Например - „О, Велика инерция! Ти, която ме направляваш и Ти, която си моето „Перпетомобиле”. О, Велики заместители на мойте истински мечти. Вие, с които се примирих и Вие, на които сега се кланям и почитам.”
Говоря за обикновения човек. Т ...
  1406 
Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувств ...
  5724  25 
Залитам... Ще падна... Пропаст... Страх...
Бездънна пропаст - тъмна и някак нереална.
Ти протягаш ръка и ме хващаш.
В ръцете ти се чувствам сигурна.
Все това познато чувство на уют,на нещо изживяно и познато. ...
  892 
Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисе ...
  4375 
Колкото и наранени да се чувствате от някого, не злорадствайте, ако станете свидетели на падението му. Просто го подминете. Проявете достойнство и си спестете изразите от сорта на "Така му се пада". Злорадството само би ви поставило на неговото ниво - този, който с лека ръка се е подиграл с чувстват ...
  1295 
"Векът е разглобен,
о, дял проклет -
да си роден, за да го
сложиш в ред."
Трябва ли да сложим този свят на място? Трябва ли да се опитаме да върнем нещата, както си им реда? Трябва ли? ...
  5253 
„Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват”*
Помните ли, когато бяхте... да речем на 5 години за какво мечтаехте? Сигурно сте искали да станете лекар и да помагате на хората като ги лекувате. И всичките ви игри са били свързани с тази в ...
  1354 
Смисълът на живота
Защо толкова малко се говори по тази тема? Или пък, когато се заговори постепенно нещата излизат някакси от контекста. Странното е, че понякога се задават определени постановки, логични и последователни, които изместват центъра и не могат да се "похвалят" с универсалност. А дали и ...
  2885 
(Предварително се извинявам на всички за някои нецензурни моменти и по-груб език)
Първокласен фризьорски салон в центъра на Варна. Стилистката Меги си почива преди следващия клиент.
(Меги) „Десетгодишната ми дъщеря вече излиза от контрол с тази емо фаза, която преживява.”
(Аз) „Каква емо фаза?!”
(Ме ...
  1767 
Листото се откъсна и започна бавно да пада. Вятърът леко го поклаща и то сякаш плува надолу.
Накъде ли се носи тази тъжна есенна ладия? Има ли свой пристан или ще търси чужд?
Един самотен къс от огромната маса листа се носи на леки спирали, като танц от древен ритуал, приветстващ нечия тъга. Плавно ...
  1527 
Не чети, ако не си в бяло...
(Аз и вентилаторът)
Не чети, ако:
1. Ако първото ти име е Блясъчко.
2. Ако си горд притежател на розови очила. ...
  1834  13 
Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това ...
  3282 
еуфорично летиш
смееш се
живееш
дрогиран
а после ...
  2967  33 
ТРЯСЪК!ГРЪМ!УДАР!
Всеки миг е неповторим! Всеки един момент от живота ни е единствен. Не трябва да плачем за неща които сме преживели, а да се смеем защото сме ги имали. Така ще знаем кои сме искали и кои са ни били дадени, за да се научим, че няма нищо случайно и всичко което сме получили не е безв ...
  1570 
Спомням си преди време, когато бях в гимназията, по философия ни дадоха списък с ценности и ние трябваше да ги номерираме по важност за нас. В списъка имаше „любов”, „приятелство”, „свобода” и т.н. Искам да уточня, че здравето не беше в списъка, защото, колкото и банално да звучи, то е най- важното. ...
  9919  11 
Предложения
: ??:??