8 395 резултата
Не искам да те карам насила, не мога да съм господар на чувствата ти, но знай, чеогънят в мене гори и остава гореща следа от устните ти...
В този миг ме пари и се сещам, че те няма! Но твойте очи така ме изгарят и от тях до болка се нуждая...
Но още си спомням твойте стъпки и нощта, до мене пристъпв ...
  2302 
Словото - това е средство за общуване, така необходимо в нашето ежедневие. Нуждаем се от него, независимо дали то е писмено или устно. Да говориш или да мълчиш? Кое е по-добре? Уроците на времето показват, че истинските мъдреци са всъщност хора мълчаливци. Те говорят малко и думите им са дълбоко пре ...
  43248 
Все недоволни хора има покрай мен. Все за всичко аз вината нося. Все на обстрел съм за хиляди недоразумения, но казах им вече "Стига толкоз!".
То не беше упреци жестоки, то не бяха викове в пристъп на гняв, но отскоро си вирнах нослето малко по-нависоко, но не от самочувствие, а за да си свиркам в з ...
  3322  10 
Изпитвали ли сте някога истинската любов? Онази тръпка, дето е като цунами и ни връхлита, без да сме я търсили и без да сме подготвени за нея. Онази с главното "Л", за нея ми е думата!
Аз не познавам нищо по-съзидателно от нея и по-разрушително от липсата й. Изпитах ги и двете. Те са черното и бялот ...
  1378 
На Я...
Късна вечер. Аз отново съм навън, но този път сама. Без теб, моята любов. Опитвам се да си спомня за всяка наша нощ под небето, огрявайки ни хиляди звезди. Колко пъти сме били заедно, дочаквайки изгрева. Колко много мечти, болка и време сподели с мен. Всяка вечер с теб, за мен беше като нача ...
  4195 
На Я...
Когати си спомня за теб, сърцето ми забива лудо, а от очите ми потичат безброй сълзи. Всеки път се питам как да прогоня това чувство, което е обсебило душата ми откакто те срещнах. Чувството за силна обич, което и до днес не изчезва.
Ти се появи в живота ми неочаквано. Вдъхна ми надежда, че ...
  4879 
на Я...
Опитах се да те забравя, но ти беше влязъл вече твърде дълбоко в сърцето ми. Трябваше да го разкъсам, за да те изтръгна от него! А не исках да се самонаранявам, защото ти ми причини достатачно болка. Можех, но всъщност истината беше, че не исках. Знаех, че трябва да останеш завинаги там.
Рис ...
  3870 
> Тя пристъпва бавно и тихо. Идва неусетно, никой не я е канил, никой не я е викал... Облечена е в бяла пелерина, изтъкана от тънки нишки кристал, а на главата си носи ледена корона. Почти бялата й коса си спуска върху раменете й. Покрива я тънък снежинков пласт. Където и да мине, носи след себе си ...
  1391 
Животът е най-трудната игра, игра, в която радостта и тъгата вървят ръка за ръка. В нея няма печеливши, има само губещи, игра, която няма правила, всеки играе така, както иска и може.
Колко пъти в живота си задаваме въпроса "Защо точно на мен?", задаваме го за малки или за големи проблеми. Но отгово ...
  5425 
Даваш любов, даваш, даваш... отсреща нищо... а ти продължаваш да даваш... но после усещаш, че си дала цялата любов, която имаш... и вече нито можеш да даваш... нито да я почустваш... толкова е страшно. Дни наред, със страх, даваш по малко от любовта, която имаш и с нея даваш и по малко от сърцето си ...
  1615 
Стоим един срещу друг! Разстояние близко,
хора тъй далечни.
Мълчим небрежно, тихо.
В душите бушават терзания тайни, колебания, също и копнежи.
Гледаш ме в очите... Не, не искам да ме гледаш! ...
  1316 
На слънчевия град!
Ти. Защо ти? Нощен клуб. Приглушена светлина. Жълто. Кафяво. Синьо. Кафяво. Прилепнало. Музика. Лятна музика и жега. Любов. Не, тя не съществува. Ти ставаш. Тръгваш. Знаеш, че съм те гледал. Чувстваш се горда. Това те издига в собствените ти очи. Моят човек е бачкал много. Ти слуш ...
  2319 
Ето, отново е ден. Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята.
Примамена от всичко, излизам. Вървя по ...
  2903 
Написах тази статия като научно съобщение (така и не разбрах какво е това и кой го е измислил) и се опитах да разкрия виждането си за света, живота и международните отношения. Пред мен се намираха два варианта за написване на научно съобщение Единият да препиша достолепно нещо за някоя държава и мож ...
  5016 
Озъртам се наляво, надясно, но единствено откривам мрак, пошлост, безчовечие.Навсякъде около мен срещам помръкнали лица, изпити и остарели от набезите на времето. Нужно ли е всичкото това отчаяние, което се е настанило в самотните сърца на всички тези хора? Трудно ли е да посрещнеш деня с усмивка? У ...
  2005 
Откровенията на една щастливка...
Подпалих го - небето. Заради мен е цялото червено.
Погледни Слънцето! Защо според теб си тръгва?... Защото знае, че няма шанс пред мен. Утре пак ще изгрее, събрало нови сили и отново ще загине. То е обречено да се ражда и умира. Аз го обрекох!
Разтърсих Земята със с ...
  1451 
Запали свещта.
За всичко недочакано. За всеки дъх живот, който губя, когато те няма. За всеки крясък след теб, който няма да чуеш. За всяка мелодия, в която те вплитам.
За всеки миг, за всяко късче ежедневие, което садистично ми напомня, че някъде те има. За всяка нощ, в която сънят е само мит.
Запа ...
  1937 
Не искам име.
То само ме затваря в рамките си.
Не искам минало.
То само ми напомня, че съм грешна.
Нима е човешко да се греши, щом безгрешни идоли сме си създали?! ...
  1621 
ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...
  2083 
Здравейте, хайде да си говорим за тъгата.
Чувате ли шума на тази дума?
Като листопад ви покрива тъгата.
Не и се сърдете, че така уютно се е настанила върху вашите чувства!
Тя е легнала там, за да ви предпази от злото, от зависта, от яроста... ...
  2950 
Нужен ли ни е Паисий в днешно време ?
(есе)
Паисий Хилендарски и делото му са останали в българското културноисторическо развитие като символ на българщината. Имената на "История славянобългарска" и авторът и са се превърнали в синоним на българската книжовност и език. И когато задаваме въпроса "Нуж ...
  18453 
Защо, защо съдбата ме дарила с тази черна орисия ?...
А защо ми мълчиш ти, защо така ме мъчиш?
Моля те, кажи, какво съм направил аз,
че толкоз злоба се таи във твоето сърце голямо!
Толкоз много ли сгреших, като влюбих се във теб, кажи ? ...
  1159 
Неусетно се връщам към себе си... Има неща, които са съприживени и неизмерими...
Не можеш да спреш порива на мисълта... а той напира, и напира... Затрупва те със спомени! Спомени, от които се пораждат желания - ТУК И СЕГА!
Невъзможност, неприемливост, имагинерност...
Фаталност!
Неосъществени мечти! ...
  2221 
Всяко живо същество, за да живее, има нужда от храна и вода. Основно място на трапезата ни, като българи, заема хлябът. Българинът го цени и за него той е свещен. С хляб и сол са посрещнати нашите руски освободители. На сватба с пита и мед свекървата приема невястата, когато влиза в нейния дом. С пи ...
  7606 
В днешни дни много хора седят на два различни полюса. Този на хората, които смятат, че сегашния свят е много по-добър чрез развитието, повечето познания, които предлага като технологии, строителство и неспирни граници. Но има и друг полюс, на които хората мислят, че както днешният свят предлага мног ...
  7203 
Пустините в живота на човек е онова, което му липсва, една огромна празнина. Място самотно, студено и пусто - подтискащо и най-щастливия спомен. На всеки, колкото и да му е трудно да си признае, му липсва нещо - любов, приятелство, или било друго нещо. Това, без което живееш - това е пустинята в тво ...
  2660 
НОСТАЛГИЧНО
(ЕСЕ)
На баба – за нейната
щедрост и любов
Есен е... ...
  1588 
Какво е самотата? Всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това е едно от най-мрачните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме тъжни, намръщени- да гледаме на живота песиместично.
Самотата ограбва човек и може да доведе до редица негативн ...
  9523 
Взираш се в очите ми. А те блестят, усмихват ти се, сънуват те. Огледай се в тях, за да разбереш колко са истински. Целуни ги. Довери им се. Разплачи ги. Можеш ли? Така ще провериш дали те обичат.
Взираш се в очите ми. Разкажи им приказка за "лека нощ". Поиграй си с тях. Докосвай ги смутено, ласкаво ...
  2504 
Ето, пак се свечери и пак сама, и пак тишина... Трябва ли всяка вечер да чувствам тази самота? Сълза... после втора, но защо? Трябва ли да е така? Пак си тръгна, пак сме скарани... за кой ли път. Това вече не е нищо... нищо, освен една огромна, убиваща, раздираща самота. Но тази е по-особена от оста ...
  2527 
Някой тук сподели: "...Любовта е хабене на чувства и емоции!":) ... Аз пък казвам, че най-изхабените чувства са сподавените - несподелени и неизказани! Стоейки зад решетките на нашите предразсъдъци, те загниват и се превръщат в червеи, хранещи се с останките на нашето вече Празно същество! Празнинат ...
  1537 
Истината не е никак лесно нещо. Дори е най-трудното.
Какво значи Истина? Наистина ли е нужна? Защо човек се стреми към нея, дори често с отчайващо желание?
Човешкият род винаги се е стремял към нея.
Колкото повече го е правел, толкова повече се е отдалечавал от същността й.
И така до днес... и докат ...
  4218 
"Обичам болката.
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив." ...
  1073 
Защо не мога да се влюбя истински? Защо не мога да отворя сърцето си без никакви притеснения, съмнения, страхове и задръжки? Винаги си мисля, че ще ме излъжат, ще се възползват от мен и ще ме изоставят. Не мога да се отпусна, да изживея хубавите моменти както подобава. Вечно съм нащрек, готова и при ...
  1705 
Всеки човек има празнота в себе си, за която прави усилия да я преодолее и да е
щастлив. Защо ли...
Всеки от нас има пустини в живота си, които почти винаги са свързани с любовта, семейството, приятелите...
Много е тежко, когато някой или нещо ти липсва, а не е при теб. В тези моменти ти плачеш, вик ...
  3124 
Всеки се страхува да не остане сам. Минава време и решава, че първия симпатичен младеж, кото му обърне малко повече внимание, е половинката на живота му.
Реално погледнато обаче, любовта не съществува! Тя се е превърнала в сложна симбиоза между финансовото положение на човека и чисто физическите му ...
  4064  12 
... Сега, толкова време след като не съм ти писала, толкова време след като
те няма по начина, по който беше тук, осъзнавам, че продължаваш да ми липсваш,
да те искам, да мисля за теб и да го правя поне веднъж на ден, защото през
останалото време се опитвам да те изблъскам от съзнанието си и да те ф ...
  2310 
Какво всъщност е страхът? Дали страхът ни погубва, или помага да оцелеем?
Има ли такова същество на земята, за което да не е присъщо това чувство?
То е заложено в инстинкта ни за оцеляване и не е срамно да си признаем, че се страхуваме понякога дори често, когато се стремим да оцелеем, загрижени за ...
  16060 
Не знам. Просто ми е трудно да дефинирам какво точно искам. Често съм си мислил, че щастието ми може да се състои в елементарни неща - просто да седна на една пейка в някой парк, да прегърна и целуна момиче, да усетя меката му коса, приятният мирис на кожата му, то да е по-малко от мен и аз да се чу ...
  1339  14 
Искам го с всяка фибра на тялото си. Искам онова топлото, онова близкото в сърцето ми и същевременно така далечно от физиката ми. Искам да докосна онази роза, която така злокобно разрязва съзнанието ми... И... да си намеря кабела. Къде е скапаният ми кабел? Къде е? Сега как ще я свързвам? Как ще свъ ...
  1404  13 
Предложения
: ??:??