Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 434 резултата
  1288 
Всеки делник ставам рано
Мия зъби и лице
Сядам в сложничка асана
Пия сутрешно кафе
Храня куче, хамстер, котка ...
  565  43 
"Има толкова есен навън..."
Радосвета Аврамова- Caribiana
Има толкова есен отвън -
без умора жълтее, жълтее.
На дъжда водопадният звън ...
  590  22 
Скитникът арменец 26
Самолетът на “Ер транзат”, канадска авиокомпания, току що кацна на летището в Хавана. Полетът от Монреал до Хавана е само 3,5 часа.
Тъй като сме тръгнали в края на Януари 2007 год. при -26 градуса, на аерогарата в Монреал, сме сменили зимните якета с пъстри хавайски ризи, а висо ...
  369 
Сълза
Как есенно е в моята душа,
оранжево и жълто се преплита.
Във тези цветни есенни листа
една сълза за теб е скрита. ...
  189 
Пробуждане
Душата плува сред зеленото море,
пречистена от горски аромати;
Свободна като ангелско перце
танцува с ветрове крилати. ...
  248 
Не са смейте, работата е сериозна, а чалъмите, които ще ви прошепна на ушето, наистина работят, а са супер елементарни. Взети са от моя практически опит в строителството и смятам, все на някого ще бъдат и полезни. На един да е, значи съм си свършил работата.
1. Когато ни дойде майстор в къщата - няк ...
  379  10 
Всеки има своето море,
със спомени от радости и болки.
Всеки при него ще се спре.
Пред вълните не важат нито маски, нито стойки!...
Пред морето си прозрачен, незначим, ...
  632 
С И Н Е Р Г И Я
Голямото трепане по средата на двайстия век,
на нещо свястно надали ни научи
за същността на Истинския Човек,
щом след Поуките Прогресът пак се закучи. ...
  214 
Той каза,
че съм грозна...
сменила съм и речника.
Той речника ми е според хората,
а красотата всички знаят, ...
  335 
Джагара, джугара.
Пийте бира.
Бигери, бигери.
Шкембето завира,
опашка голяма. ...
  320 
Защо вятъра гони листата!?
И покой греховен не ни даде стихия...
Стихия, която да дава покой на Света.
Защо вяра загубихме, нали сме хора, Боже.
Тишина, а тя крещи, злосторници: ...
  301 
Очите ти са вечен океан
извор са на мир и покой,
със лъчи и звезди осеяни
и в моите очи са порой.
Спокойствието ми са те, ...
  332 
  836  19 
  525  12 
  1021 
  607 
  863 
  588 
  693 
  1068 
  563 
  572 
  607  10 
Дишай! Издишай! Бавно, дълбоко!
Дишай! Знай, всичко минава!
Дишай! Издишай! Няма "не мога!"
Ще си простиш, ще забравиш!
Как я направи грешната крачка ...
  488  21 
  712  10 
Пиша ти! Защото те обичам!
И всяка първа мисъл е за теб!
Макар че думите щастливо тичащи,
не ще те стигнат в утрешния ден!
Потайно ще ги скрия във душата. ...
  356  10 
И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...
  274 
3 глава
Елизабет не искаше да се събужда. Поне не и днес. Все още усещаше ръцете му по себе си и знаеше, че ако скоро не спре да мисли за това ще попадне в твърде голяма каша. Зададе си цел най-накрая да стане от леглото и да си вземе душ. По време на това действие забеляза всички отпечатъци оставен ...
  578 
Пеадичният Ахил не догонва костенурки.
В неархимедови полета затъва.
Всяка костенурка го надбягва.
Зенон над Диоген възтържествува.
Защо лети стрелата му в покой? ...
  298 
Моля те... Прости...
Животът ми е може би провал...
Но кой съм, откъде съм не забравих...
Къде съм се родил и съм живял...
Дълбоко във Душата си запазих..! ...
  530 
Научих се. Научих се да живея, но толкова трудно! Качвах се стъпало по стъпало, сривах се надолу и пак нагоре... Взирах се в хоризонта и изпусках картините около мен... Учих се. Учих се да искам от себе си. Учих се да не очаквам, за да не се разочаровам. Все си мислех: това е последно стъпало. Нищо ...
  870  10 
„От ада, Боже,
как се бяга?“ - „С вяра, чадо,
в Мен - ведна̀га!...“
  234 
От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
  880 
  828  11  17 
  394  11 
Ще си нарисувам крила…
Като бели мъниста!
Като скреж, като дъх от мъгла,
като есен оплела парченца от истини,
целувам със устни, твоите устни едва… ...
  453 
Сияят звездите над мен,
за теб ми напомнят, дете,
ще бъда ли нявга блажен,
ще бъда ли в твоето сърце!?
Лунни лъчи дали ще ме огреят, ...
  458 
Нямам време да чакам октомври
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци, ...
  271 
Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...
  269 
Предложения
: ??:??