Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 420 резултата
  785 
Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
  1385 
Страх
Страх ме е. Страх ме е от всичко, което се случва около мен. Светът е прогизнал от болка и омраза. Не е и никога не е бил красиво място, дори не и в мечтите ни. Застлан от килим от гняв и неравенство, светът изсмуква всеки неспособен да се защитава от него; превръща го в прах и плът, без съзна ...
  2041 
Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
  1075 
Приятел аз си имам
романтичен е и мил.
Той е весел и засмян
колкото цял водевил.
И много нежно реди ...
  878  25 
  993  19 
  1004  10 
Думите твой - стрели,
пронизващи моите мечти.
Казваш ми сбогом сега:
тежко раняваш моята душа.
Чаках по цели дни, ...
  798 
СБОГУВАНЕТО
Искаш да си кажем сбогом,
да затворим вратата между нас,
да забравим за всичко,
но не мога аз: ти отне сърцето ми ...
  563 
ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ
Не мога да опиша твоята красота,
но аз гледам в твоята душа.
Не гледаш сериозно ти на любовта,
защото не изпитваш изцяло обичта. ...
  710 
Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. ...
  1237  16 
Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
  983 
Отронва се листо –
отлита си без шум.
Летя. накрая рухна
на стар забравен друм.
Потрепна и заглъхна ...
  636 
Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък ...
  669 
Сребрей омайно лунната пътека –
проправя път към вечността,
проблясва по вълните издалеко
и кротки ги препраща към брега.
Самотна лодчица пресича, ...
  820 
АНТИПОДИ
За да усетим
красотата на деня,
нощта редовно
се завръща. ...
  1125  23 
Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя, ...
  957 
Шепа бонбони и шишета с горчилка
- това ми носи течението
и пия и смесвам
и сладко и горчиво
и мрак и светлина ...
  778 
Унасям се отново
в моето лилаво спокойствие
и някак съвсем естествено
се отпускам и се усмихвам.
Миризмата на кафе ...
  699 
Кафе
Като забравено
във джезвето кафе
гневът ми
някой ден ще прекипи. ...
  779  12 
Свекървата
Думи, думи, думи –
злобни и обидни,
каквито само тя реди!
Да беше тука твоят син, ...
  960 
Планината, поръсена с бели цветя,
изправя гордо чело към небето.
Мъгла е нейната копринена коса,
а камъкът сребрист и е сърцето.
Облякла свойта есенна премяна ...
  668 
Ще те събудя в три през нощта,
но не без причина
и с нокът жесток по гърба
бавно ще пиша моето име.
После дълго с език ще гася ...
  1959  15 
Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода. ...
  681 
Сядам на дървения стол
И нещо изскърцва отдолу
Навеждам се напред
И полагам глава в шепите си
Нещо не е наред ...
  704 
Стената.
Бялата врата.
И в ъгъла
един плакат.
Доколко е свободен там ...
  752  11 
Ей,живот,
защо толкова,
силно мразиш?
С кого си се басирал
дали ще оцелея, ...
  705 
Пусни ме,
пусни ме,
пусни ме,
пусни ме в съня ти,
да се прокрадна. ...
  645 
Тъмни заледени
коридори,паяжини,
оледенели,
влажни хлъзгави
стълбища, ...
  660 
Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...
  1318 
Nada personal
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...
  859 
Dear, my love
Do you want a kiss of spring – It’s my new love?!
Do you want a fraud of summer – It’s lying love?!
Do you want a misery of autumn – It’s dying love!?
Do you want a solitude of winter – It’s frizzing love!? ...
  661 
Питай Луната дали болия когато усеща всяка нощ да плаче сърцето ми без теб!
Питай Звездите дали боли ги когато във всяка една търся твоето лице безутешно!
Питай самотната ми стая дали болия я когато без глас слуша писъка ми търсещ теб!
Питай зората дали боли я когато идва изгрева, а тя сама е!
Питай ...
  608 
Играхме с теб игра със смъртта.
Знаеш кой победи.
Помниш ченгето, което пика
върху моята мъртва глава.
Затова, приятелю, без глас сега ...
  1053 
/на сайта, без който не можем/
Скитница небесна си...
Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега - ...
  761 
Зад лика анонимен
мъчим се Човека да открием.
Но какво е анонимността -
бягство от действителността
или зад нея, на кълбо свита, ...
  810  15 
Понякога ти идва да крещиш, понякога се молиш да умреш. Мисълта за начина, по който се убиваш, някак си не иска да се махне... и никога няма да се махне... До момента, в който не бъдеш себе си, до момента, в който не изкрещиш: „Спомените пак се връщат, не искам да си спомням миналото, защото знам ка ...
  993 
  1769 
  1716 
  1808 
Предложения
: ??:??