Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 607 резултата
ЗОВ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ
Сега препускам на жребец от пламък,
кръвта във вените кипи,
сърцето ми е лед и камък,
в очите ми гневът блести. ...
  989 
Старата любов не се забравя.
Болката не лесно отшумява.
Само споменът накрая
lсе непрогонен той остава.
Старата любов дълбоки чувства буди ...
  1365 
Ако истински обичаш някой
и той не може да те разбере,
не се отчайвай, защото имаш право на други пътища безброй!
И един от всички пътища ще се усмихне на живота твой
и ще те остави да играеш една игра и ще ти помогне да откриеш ...
  964 
  754 
В разлюляното от вятъра поле
се гонят бели пеперуди
и в ръцете на момче
танцуват до полуда.
В препускащата младост, ...
  819 
Пронизваща болка изгаря ръцете ми,
раздаваха обич, а са празни сега,
пресъхна ручеят бистър в сърцето ми
и орисват само с тъга.
Млада съм, но тежат ми минутите, ...
  875 
Късове жива храна
"Вчера, 1 октоври 2092 година,
всички водосборни басейни на Земята
бяха окончателно изолирани..."
Из печата ...
  1519 
(HIV)
Here I am defriend in this normal world
Why did you tease me? Made me feel absurd
Fucking stereotypes feeding their heads
I am ugly, please just go away ...
  9122 
И когато ти си тръгнеш
моля те, не затваряй вратата.
За последно ела да ме прегърнеш,
а после остави ме насаме със самотата.
И когато ти си тръгнеш ...
  1194 
Хора, шум и блясък. Всички говорят и се надлъгват. Пазар - на души и сърца. Усещаш как нещо вътре в теб те тегли към лъскавината,могъществото и обещаваното щастие. Ще издържиш ли на изкушението? Тълпи от хора се надпреварват по - бързо да сключат желаната сделка. С лукава усмивка търговците прибират ...
  2613 
Седя и си мисля за своя живот. Питам се, щастлива ли съм?... И с жалост
установявам, че съм в графата на нещастните. Живея, обичам и наранявам себе си в
името на нещо, в което сърцето ми ме уверява, че ще бъде щастие. Невероятно е,
как в стремежа си към него хората се променят, как си създават и руш ...
  2746 
Сивотата на деня
ме отблъсква,
като восъчна кукла
топи ме. Мечтите -
пясъчни кули се сриват, ...
  800 
На къс небе, обтегнато с гергеф
бродирам с устни ведрото си настроение.
Очите багри са на лунния седеф
и повик тих на нежното ми вдъхновение...
От полуцвят, разголена нощта ...
  932 
И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?

Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Про ...
  1570 
Една сълза, прозрачна, млечно бяла
събира в ромона си тъжен тишина.
Една сълза за теб! В нея съм цяла -
нежна, жадувана, очаквана съдба.
Безшумно по скулите се стича, ...
  935 
Във утрин слънчева и свежа,
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.
Закичила лъчи в косите ...
  1019 
Като циганка стара в нова премяна,
изпроводила табора нейде в нощта,
се скита душата ми нежна и млада
отронен лист есенен - след много лета.
Подухва ветрецът - отминали мисли ...
  921 
На Лора
Тук отдавна не грее слънце, а властната тъма навява студ и безпокойство. Тясно е и една плътна, твърда стена обвива всичко наоколо. Любов, усмивки, разум не съществуват. Това е просто затвор на съзнанието, жестока тъмница на душата, създадена от собствения ми страх.
Мога да тръгна покрай сте ...
  2798 
Не крадете птичата душа!
Не правете скулптори на птици!
Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.
Очите им стопяват се във камък, ...
  1103  11 
Изгубих се и плача, и търся топлина,
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега ...
  1260 
Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...
  1285 
  1215 
а падналите ангели
стават сатани...
по регламент,
припадналите,
денонощия ...
  851 
  1026 
Ако умра, ще плачеш ли за мен?-
уплашено детето пита,
събудено в кошмарен сън,
ръчички в майчините вплита!
Заспивай, вече късно е навън! ...
  1538 
Има и друга любов,
безначалната,
която е скрита в нас.
Онази любов,
с която се раждаме ...
  907 
Снощи те сънувах и примирах от щастие,
а сутрин се събудих обляна от сълзи,
а теб те нямаше, нямаше те и ми беше зле,
мислих, че и наяве си влюбен в мен, момче.
И уверих се, че лъжа е бил сънят. ...
  1261 
***
***
Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност.
Защо стана така, а не стана обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението. ...
  1011 
***
***
Защо се получи така,
Че станах хирург на миналото си?
Нямам нужда от анестезия:
Безболезнен съм. ...
  817 
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...
  2096 
Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...
  1545 
- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...
  1756 
Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.
  1923 
Душата ми в тъга потъва,
сърцето губи любовта,
а навън сезоните се сменят-
отново идва есента.
И започва с багрите си тъжни ...
  1164 
Слънчевите зайчета
са пощурели.
Гонят се по покриви,
стени, смело
се боричкат в тревите, ...
  809 
Как мразя порива си жалък,
как мразя женската си слабост,
как мразя алената кръв,
която кипва в вените ми страстно
-и няма нищо по-красиво ...
  1106 
Бих искал да съм ангелче в небето
и да бдя над твоята съдба.
Или невинна капка в морето
на греха и порочността.
Бих искам пътя ти да осветявам ...
  1014 
  921 
  894 
След сто години пак ще те обичам,
след сто години отново ще горя
във огъня във който ти запали,
там някъде във вечността...
Ще го кажа на звездите, ...
  1142 
Предложения
: ??:??