– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ако имам, ще ми го показва.
– Логично.
– На теб защо ти е?
– Сега трябва да измислиш защо не ми трябва, за да имаш основание да ми го вземеш! – натъртих аз.
Стана ми неприятно. Тая препирня не е нова, вече съм я водила.
– Подозирам, че няма да стане, затова съм ядосан.
– Да излъжа ли, че нямам часовник, за да се успокоиш? Аз няма да си тръгна, ти – също. Но трябва някак да съжителстваме!
– Къде?
– В Нейдеград. ...