Не е безсмъртна есента.
По гнилите иглички на елхите
порязана дълбоко бистрота
изтича с капки дъжд в тревите.
Оставя тъничка следа
под игото небесно на звездите,
коприната размесила с кръвта
в горчива чаша „Бяг“ – изпита.
Остров Кефалония, Гърция, Свят Бета, 16-ти век
Чудовището, спящо под кислородния мехур, който представляваше тесарактът, дори не се беше събудило. Само беше посумтяло в просъница, беше пораздвижило скалните си кости от застинала лава, беше издишало през пукнатините на придънната магма няколко лениви струи серен двуокис, примесени с хлороводород, въглероден двуокис и водна пара, и беше потънало отново в многолетен, непредсказуем сън. Но краткото размърдване, причинено от изваждането на медальона от стената на „комина“, беше достатъчно, за да се освободи порядъчно количество от смъртоносната за всяко живо същество отрова. Само и единствено тук този, който беше преминал през някое от Гърлата, можеше да бъде унищожен, но при наличието на определени условия: „поглед“ отвън ...