В куфара имаше голям риж котарак. Той лежеше върху един чадър. По-точно върху бивш чадър – защото това бяха всъщност крилете, измайсторени от чадър.
– Сега ще видите – каза Нахалницата и се зае да поставя крилете на котарака.
Валентина Журавльова, „Нахалницата“
Миден, наши дни
– Как можа да ми го причиниш? – гласът на Алибей беше по-дрезгав от обикновено и в него се усещаше умора.
– Да ти причиня какво? – каза предизвикателно Мирабела, но миглите ú трепнаха смутено.
– Не стига, че съживи онази мръхла, Персефина, ами и я премести! Знаеш, че смятах да взема Юймин в някой от четните Светове, а ти ме изпревари и напъха Юйлин в нечетен Свят. Събра Юймин и Дешанг – не казах нищо, но сега вече прекали! Гавриш се с мен!
– Не ми приписвай собствените си лоши намерения, Алибей! Идеята за преместването на Юйлин беше моя! Дожаля ми за нея! Ти, както беше тръгнал да убиваш наред… Всъщност така спасявам и теб, не разбираш ли?
– Не ми трябва твоето спасение! Казах ти, добре съм си и така!
– Освен тов ...