И няма по-безсмислен труд, живот:
да служиш като шут – на идиот.
Из „Труфалдино от Бергамо“ на Вл. Воробьов,
екранизация на пиесата на Карло Голдони
„Слуга на двама господари“
Миден, наши дни
– Тъй, тъй! Май още не сме се съвсем освестили от знаменателното приключение в Сачанли, та продължаваме да оплитаме конците, сиреч сюжетните линии!
Алибей намръщено примижа от ярката светлина на лятното миденско слънце, което позлатяваше крачката на мраморната масичка, пращаше весели лъчи по повърхността на елинските вази и образуваше чудни плетеници по кориците на книгите на отсрещните рафтове.
– Алибей, няма ли да ме оставиш най-после да пиша на спокойствие! Или вдъхновението ми изчезва като изсмукан от отровна змия портокал, или ти ми се появяваш ни в клин, ни в ръкав и почваш да ме дразниш и да ми пречиш! Защо дойде сега?
– Има само три причини, поради които дръзвам да озаря с присъствието си и без това прекалено озарената ти стая, съкровище! – дяволоидът пак примижа срещу светлината и в ъгъла ...