Изпълзяла, тъгата отново
надари ме с горчив ореол.
И с тържествено, огнено слово
пророкувам от мрачен престол.
Омагьосаната планина, по времето на кралица Гордяна
Дун се изтърси от отвора в небето и се пльосна по лице в плитката щерна на дъното на Юмрук скала. Миг преди каменните пръсти да се сключат над главата му, от мрачния свод се изсипа тъмно облаче, плъзна се след него, не успя да се задържи на върха и се затъркаля надолу по пътеката към тиклените покриви в подножието. Щом стигна първите къщи, затрептя, завихри се, уплътни се и скоро едно змийче с отрязана опашка се шмугна през летвите в паянтовата ограда на една от постройките.
Заваля дъжд. Дун се огледа. Разстоянието между „пръстите“ беше прекалено малко и нямаше как да се провре между тях. В края на „дланта“, отвъд локвата с черна вода, се виждаше дървена резбована врата.
Младежът се опита да я отвори, но не успя. Въпреки проливния дъжд, светкавиците и гръмотевиците, раздиращи небето, в „юмрука“ беше топло, а наоколо имаше раз ...