Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена месечно, но въпреки това изкарвам по-добри пари от онези, които киснат в разни тъпи офиси.
Сградата има портиер, което не е хубаво, но аз съм се дегизирал добре и едва ли ще възникнат проблеми впоследствие. Всъщност досега никой не е успявал да ме разпознае. Но опасност винаги има. Така е, когато вършиш мръсната работа на хората.
Влизам. Портиерът проточва глава над вестника си и ме пита при кого отивам. Казвам му, че съм водопроводчик и че ме е извикал господин Щрасер, а той кимва и продължава да чете. Качвам се с асансьора до мезонета на седмия етаж. Изваждам ключа, който са ми дали, и отключвам входната врата. Влизам и заключвам.
Жилището е луксозно, затова ме хваща яд, че не поисках повече ...