Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях я за малко като излизаше от банята, а после вече беше тръгнала.
- Казвам ти. Не изглеждаше добре момичето. Не мога да се побера в кожата си. Ще си имаме проблеми с този магнат. - физиономията ѝ се изкриви подигравателно.
- Лора е разумна. Може пък и да е за добро, че замина без нея, тя ще го преодолее.
- О, не мисля, че ще е лесно, доста е оплела конците, а той много добре знае какво прави, нали говорихме вчера. Арогантно копеле ..., колкото и грубо да звуча.
- Като гръм от ясно небе ми дойде тази заигравка на Лора.
Силвия я погледна с доза съжаление.
- Знам мила, знам през какво премина и това сега е капка в препълнената чаша.
Калина прехапа устни, отново раната зейна.
- Е хайде, недей! За ...