6 мин за четене
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да дойде по-бързо. Да види Мария. Да поговори с нея. Да докосне ръката ѝ. Ами ако тя я отдръпне? Не, няма да я докосва. Просто ще ѝ каже, че му е хубаво да я вижда. Ами ако се намръщи и му обърне гръб? Не, няма да ѝ казва това. Ще я поздрави и ще я попита как е. С всяко извъртане от една страна на друга, изреченията, неизречените, се увиваха около шията му и му пречеха да диша. Пресъхна му устата. Стана да си налее чаша вода. Не запали лампата. И тогава чу най-странния звук в живота си. Баща му плачеше. Загуби ума и дума. Вцепени се. Забрави да диша и тъкмо когато се готвеше безшумно да се върне в стаята си се блъсна в нещо, което вдигна невъобразим шум.
- Ачо, ти ли си?
- Да, тате. Какво става ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация