6 646 резултата
Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... ...
  570 
И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продъл ...
  2282 
Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...
  670 
Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...
  697 
-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...
  615 
Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...
  859 
Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...
  640 
Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...
  832 
Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...
  736 
Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...
  765 
„Даскала”! Така наричаха дядо ми (лека му пръст). Баща му бил учител в селото и свирел прекрасно на цигулка.
Завършил "Търговска гимназия" през далечната 1931 г.
С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така ...
  895 
Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...
  2015 
Един ден обядвахме с Учителя Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:
- Нека с ...
  482 
Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени... ...
  999 
Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...
  1006 
Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...
  2458  14 
Имах някога прекрасен бистър ум и богата библиотека в главата с много томове по лавиците на стената. Но случи се нещо направо ужасно! Изчезна, изтри се в ден един моето единствено ценно богатство. Превърнах се в крава №1001.
Разсърди се моята машина:
-Закъде ли съм без ум?
И каза Той:
-Стига с този ...
  782 
===
Ако бръмченето на мухата до ухото ми ме впечатли, какво ще правя аз със болката тогава, когато пчелата ме ужили?
===
И в хиляда Магнаурски школи да се изучиш, по човек от туй, което си сега, няма да се получиш!
===
Това, че си слаба, не е грозно - просто за нас е много удобно.
  754 
И тогава сключих сделка с дявола... Прошепнах му сетното си желание в мрака на безсетивността си. Пожелах да я изтръгне от мен, да ми я вземе. Не исках от него нищо в замяна. Не молех да бъда обезщетена по някакъв начин, а просто да я махне завинаги от мен. Душата ми. Моята силна поддръжница в смеха ...
  752 
Аз ли те намерих, или ти пък мен? Не съм ли вече тръстиковата флейта, скъсаха ли се струните на моята китара? Спрял ли е гласът тревожен на ней в мен да звучи?
И най-красивият роман, написан през нощта, не топли моята душа... Нуждае се тя от светлина...
Как да открием лампата, даваща светлина и носе ...
  786 
НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
  1920 
Импресия
Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка.
Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с пр ...
  2134 
Наранен е Венецът на мойта Победа, но аз не ще склоня глава и всекиго ще се постарая да победя!
------
От всичките си рози в градината си се лиших, за да посея в нея тръни лечебни за душа и тяло.
  794 
Мечтите ми, те буйни са като косите ми.
Характерът ми, труден е като очите ми.
Целувките ми, чисти като току-що паднали сълзи.
Нежността, страстта и лудостта вървят ръка за ръка,
както левият ми крак подир десния.
  648 
Приятели, участници сме в най-значимото събитие в историята на човечеството – Великият преход. От срещите, които провеждам, разбирам, че по-малко от един процент от образованите хора имат представа какво се случва и какво поведение трябва да имат в това съдбовно време. Затова написах тази малка книг ...
  1462 
И Меча Гладиус Той изкова в Райските Пещи от Стоманата яка за Райски Сърца.
Меча Той вложи го в Сърце, калено в Огън, готово да отвори магазин за Райски неща.
И ето - магазинът отвори врати и работи. Заповядайте.
  989 
Аз ще почукам на вратата на твоето сърце, но дали ще ми отвориш?
Познаваме се от Други Светове - нося ти послание:
- Светът болен е от неверие - да му намерим билка!
Ний - патиците, възпитани от кокошки.
  888 
Тя се беше молила от много години. За добро утро, за лека нощ и най-вече – за добруването на любимите ù хора. Отначало пожелаваше само „любов, здраве и щастие на...“ дълъг списък от любими същества. Изреждайки „списъка“ всяка вечер, тя изпитваше затруднения, когато някой от списъка умреше. Това спъв ...
  1177 
За да намеря цвете, преобръщам джунгла,гора и поле
за да сътворя дръжка, шия нежно с жълъдчетата по красивото небе ,
за да я укрепя с бодлички, бродирам шипки върху необятното море,
за да ù закрепя листенца, ще погаля чимширчето от градинката на непозната,
за да разцъфти, с четката на близък нося пъ ...
  905 
•Той беше толкова разочарован и наранен от всички момичета досега, че не искаше никога повече да погледне момиче, нито да се влюби, просто беше станал безчувствен. Живееше ден за ден. Дните му минаваха еднакво и безразлично. Работа - вкъщи - компютър. Това беше ежедневието му, а дори и много често т ...
  1235 
Тя е съвършена. Толкова нереална. Вървиш към нея, протягаш ръка да докоснеш изяществото и... тя изчезва. Образът ù остава жив в съзнанието ти, а наоколо цари мъртва тишина. Гробна, демонична. Изведнъж стенания отекват. И тя отново се появява като мираж. Стои там, заровила нозете си в снега и плаче б ...
  627 
Това ми беше доверено от близък приятел и ме закле да не споделям точното местоположение. Знаех само, че е много закътан, отдалечен, трудно достъпен, много малък плаж.
Казвам на любимия, че съм му подготвила тайнствена изненада и потеглихме. Първоначално достъпът до там бил само по море, но открили ...
  768 
Знаеш ли, най-ценното богатство, което крием, е вярата?! Вярвай, за да можеш да полетиш! Вярвай, за да дадеш живот на мечтите си! Вярвай в себе си, защото ти можеш да бъдеш и да го направиш, в силата, която движи света и го кара да се върти, в сърцето си - то никога не би те предало и никога няма да ...
  552 
Аз - "не, не, НЕ и зелената светнинка изгасна. Защо трябваше да поствам, вместо да си чатя с теб, защо изгубих миговете, в които можехме да си чатим, защо проспивам тези мигове."
Аз2 - "Денис, събуди се, събуди се от този сън и протегни ръка към неизвестното, защото там има някой, който те обича и г ...
  936 
Знаете ли как се променя животът, когато свалиш 20 килограма? Коренно, е отговорът. Сега ми оставят бакшиш в магазина, обръщат се след мен, когато вървя с дефилираща походка. Вече ме слушат в захлас, когато говоря. Буквално заваляха предложения за "приятелство" в социалните мрежи. Дори аз си харесва ...
  726 
В четири сутринта телата ни се пропукват и душите ни се показват за малко навън, за да вдишат от този свят. В четири сутринта - тогава най-често се случват инфарктите и инсултите. Старите ни шушулки не могат да издържат на напора на жилавите ни души.
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...
  784 
Знам, че ти си някъде там, дядо, горе - при звездите.
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в ...
  755 
Болката си проправя път през дълбоките недра на съзнанието ми и опожарява всяка мисъл и всеки спомен. Безсилието злорадства над последните измъчени надежди, дишащи на инат, с дробове, лишени от въздух. Умът отказва да приеме фактите и търси най-философското кредо и обяснение за случващото се. Сърцет ...
  588 
Щурият хлапак Слънце се препъна в търкулнато от Време камъче, стрелна го парещо и се изправи повдигнат от непоправимия бохем Ден. Провесиха платното за Залез, връчиха му по една четка, намигнаха окуражително и бодро закрачиха на запад. Приглушен и топъл, Здрач им помаха, придърпа завесата на вечерта ...
  1846  42 
И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...
  836 
Предложения
: ??:??