14 702 резултата
Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...
  3602  12 
Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ...
  904 
„Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурнос ...
  875 
Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Пог ...
  666 
Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футрин ...
  1603 
Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници н ...
  786 
– Всичко е смърт, жено. Всичко е болка. Любовта ражда загуба. Изолацията ражда неприязън. Накъдето и да се обърнем, победени сме. Единственото ни истинско наследство е смъртта. Единственото, което завещаваме след себе си, е прах.
Клайв Баркър
Алено евангелие
1.
Беше горещ следобед. Слънцето блестеше ...
  1959  10 
Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах сам ...
  614 
Костюмът е изгледен, обувките – лъснати, да се огледаш в тях. Само тази кърпичка в джобчето на ревера, как го дразнеше, вратовръзката стегната, като Гордиев възел. Каква досада беше всичко, безброй доклади, печати и документи за разписване. Виж секретарката, поне си я биваше, с това деколте и тези к ...
  1250 
«ВОЙНА И МИР» В КАМЫШАХ.
Бригада бичей косят камыш, вяжут в снопы, вечером приезжает длинномер. Снопы загружают по счёту, и тут же расчёт выдают за объём работы, получают: дешёвые сигареты, водку по норме, чёрный чаи и жёлтое сало. Житуха начинается.
- Хоть бы по пятьсот грамм пива для утра дали, - ...
  1155 
Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ...
  732 
Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ...
  1991  10 
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
  778  15 
3.
Трябваше да се започне отнякъде. Тодоров му предостави информация за старите случаи, в които Ана е била замесена по някакъв начин.
Френцов започна да прелиства страниците с надеждата да открие нещо, което да му даде отправна точка за разследването.
Първо погледна най-пресния случай. Братовчедката ...
  529 
– Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се н ...
  711  15 
Ю
Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ...
  1112  24 
Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същ ...
  839  10 
Десислава е красива жена. Много е привлекателна, дори има чар. Чарът ѝ е много
голям и е примамлив. Той направо си е една примамка. Той е синьо море. Тя не
обича мъжете, с които ходи, а те са много. През ден е с нов. Два пъти се е задържала
с мъж и лъжеше и двамата. На тях им омръзна и просто си тръ ...
  584 
Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ...
  538 
Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ...
  665 
То бе легнало на нагорещените мраморни плочки на площада. Бездомното куче събираше последните слънчеви лъчи на отиващото си лято. Хората минаваха край него. Забързани, всеки със своите проблеми, не му обръщаха внимание. Кучето дори не ги поглеждаше, а само си помръдваше ухото в такт с отшумяващите к ...
  1386 
Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...
  1043 
Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...
  556  19 
Много пъти чета това стихотворение, задавам си въпроси и си отговарям. Служа на клаузата да съм вярна и в полза на хората. Питам се защо съм родена на този свят? Родих три деца, работя честно, уважавам всички, отдавам се изцяло на обществото.Частица от себе си дарявам на другите. Пиша стихове за тях ...
  717 
Старият Басет се разлая. Лаеше не от страх, не от злоба, лаеше защото бе нормално да лае. Хората не лаят, хората не знаят как да лаят, затова кучетата лаят вместо тях, така както препикават трапезарията, вместо тях или гонят котките, ръфаха старите нови чепици до вратата, вместо тях. Въобще какво ли ...
  677 
Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да с ...
  571 
Пътуване във времето е концепция за придвижване на човек или друг обект напред и назад към различни точки от времето (миналото или бъдещето). Някои теории предполагат дори възможността за пътуване между паралелни реалности или светове, но дали въобще съществува такова нещо? До сега единствено в лите ...
  1585 
Лицева бримка, опакова, лицева, опакова...
Плета машинално, вцепенена от мъка. Нощ е.
Седнала съм на фотьойла, а на дивана срещу мен лежи мъртъв петнадесетгодишният ми син Любомир.
Снощи, в деветнадесет часà той ми се усмихна, помаха с ръка и излезе през вратата. Беше се уговорил с приятели да се по ...
  1274 
1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно та ...
  985  40 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част IV – Щастливи ли са българите в чужбина и Просто Мария
Четвърти ден в Прага. Днес всички са на работа, затова и аз, нямайки какво друго да правя, придружих моята приятелка дотам. С транспорта нямахме проблем. Придвижването до там пак беше бързо.
И ето го ...
  589 
Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черните дрехи на хората около нея. Никога не си беше представяла, че ще сподели такъв момент със сина си. Андрю беше вперил поглед към обувките си и стоеше мирно, все едно беше хипнотизиран. Сълзите бавно ...
  3534  12  27 
- Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.
- Значи да те чака ...
  1299  11 
И днес, влакът мина край полуразрушената гара в малкото село. Не спря. Дори не даде сигнал да я поздрави. Не я погледна. След като отмина, над релсите отново стана тихо. Гарата почувства тъга. Пое си дълбоко въздух, задържа го между счупените прозорци и издиша остатъка от своите чувства. А с колко ж ...
  433 
С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...
  1568 
Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се за ...
  1036 
Бащата цяла нощ не можа да заспи! Едва преди час беше задрямал, но след като усети отново познатата болка в крака се събуди с трескави очи. Погледна на страни. Синът му, младо момче, почти вече мъж, беше се свил на кълбо и дишаше дълбоко. Приближи се до него, докосна челото му. Вече втори ден синът ...
  675 
Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ...
  816 
Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...
  1188 
Идваха Коледните празници и беше време за бонуси. Не, че щеше да има такива. Във фирмата на господин Мазников заплатите вървяха с минимум 6 месеца назад и то при късметлиите...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ...
  625  10 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ...
  617 
Предложения
: ??:??