6 613 резултата
Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...
697
Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...
843
1
1
Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...
681
Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
635
1
Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
648
1
Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...
1352
Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...
1616
2
Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...
1172
2
Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...
859
1
А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...
1119
6
Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
1007
Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...
1106
1
Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...
953
Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...
1089
1
Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...
761
Младият Микеле дълго се любуваше на изгряващите зари над родната Флоренция. Избледняващият мастилен цвят на утринта, просветването на първите искри, величественият възход над земята на огнения оранжев слънчев диск. Първите затанцували сенки...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величие ...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величие ...
623
Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...
1344
6
... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...
1112
1
ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...
866
Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...
916
Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път, щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат ...
981
1
История на познанието
Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.
Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.
Неу ...
Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.
Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.
Неу ...
2451
Обичал ли си?... Знаеш ли какво е любовта?... Дали някога ще разбереш, дали някога ще ти се отдаде възможността да изпиташ това, което аз някога изпитвах?... Неописуемо... Неповторимо... Непредсказуемо... Дали някога този лъч надежда може да проблесне и за теб?... Да, болката в гърдите я има... Да, ...
1130
1
„Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”
VS.
„Преклонена главица сабя не я сече”
Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, н ...
VS.
„Преклонена главица сабя не я сече”
Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, н ...
1927
3
(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...
901
3
Писах - ти не отговори на моите вопли.
Звъннах - ти не вдигна телефонната слушалка.
Виках - ти не чу стихийния ми зов.
Шепнех - това, което никога не бих ти казала с глас, но ти не чу.
Плаках - беше далеч за да видиш сълзите ми. ...
Звъннах - ти не вдигна телефонната слушалка.
Виках - ти не чу стихийния ми зов.
Шепнех - това, което никога не бих ти казала с глас, но ти не чу.
Плаках - беше далеч за да видиш сълзите ми. ...
893
Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха, падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, ...
672
Денят обещаваше слънце за всички. Птиците рисуваха с гласовете си надеждата за мир. Синьото на небето примамваше утринната недоразсъненост. Росата по листенцата на градинските цветя искреше. Миришеше на едва започващо лято. Недостроеното все още гнездо на лястовиците пълнеше пространството на открит ...
879
2
Винаги съм харесвала съчетанието ,,на тавана на тавана’’, романтично е... По-високо от високото... Като памуковите облаци високо, че чак безтегловно.
И съм се чудила защо доста хора няма да намерят красота в това...
И съм се чудила защо не мога да им я покажа... Да я разкажа, да я нарисувам в очите ...
И съм се чудила защо доста хора няма да намерят красота в това...
И съм се чудила защо не мога да им я покажа... Да я разкажа, да я нарисувам в очите ...
910
2
Трябва ми всеки път начало, за да започна. Трябва ми малък тласък да подскоча. Засилвам се и не успявам този път да се спъна. Препятствията стават по-големи, но аз няма да им се дам. Упорита съм и съм научена, че по-лесно се живее, когато се трудиш, когато ти е гадно, когато правиш нещо, а не живееш ...
1182
3
Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних, изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Ми ...
870
5
Денят почти дойде. Да мине днешният и моментът настъпи. Моментът на истината.
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не см ...
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не см ...
1311
1
Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме? ...
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме? ...
662
2
Забавната история
Всъщност това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, но все пак ще ви кажа няколко неща около нея, които ми се струват доста забавни и може би и на вас ще ви се стори така. Тук трябва да отбележа, че като казвам забавни - нямам предвид - забавни, весели, развлекател ...
Всъщност това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, но все пак ще ви кажа няколко неща около нея, които ми се струват доста забавни и може би и на вас ще ви се стори така. Тук трябва да отбележа, че като казвам забавни - нямам предвид - забавни, весели, развлекател ...
1448
1
3
- Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена. - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
790
2
Обичаш зимата. Тя навява самота, тъга, едно мъртво спокойствие. Обичаш да си сама, да гледаш как блещукат скупчилите се снежинки на земята от заслепяващото слънце. Толкова е болезнено... Но те са много - така са силни. Падне ли една, веднага се разтапя, но хванат ли се няколко за ръчички - оцеляват. ...
890
1
- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
815
2
Когато по съзнанието ти плъзнат пламъци, изгарящи всичко в тебе, не ти даващи секунда покой, унищожаващи цялото ти същество. Тогава се отваря бездната в тебе, способна да погълне всичко и всекиго, енергии без господар и без собствен реален свят, но вместо да погълне и унищожи тези пламъци тя ги разп ...
817
1
...
Студено ми е. Няма ток, а как искам нещо да ме сгрее отвътре и отвънка, да не мога да мисля. Когато ми е студено, мисля за всичко. За гадните сутрини по спирките, за объркания ден, за празната къща, за всичко. Обърквам се повече, а не ми става по-топло. В тоя момент съм като една огромна снежна ...
Студено ми е. Няма ток, а как искам нещо да ме сгрее отвътре и отвънка, да не мога да мисля. Когато ми е студено, мисля за всичко. За гадните сутрини по спирките, за объркания ден, за празната къща, за всичко. Обърквам се повече, а не ми става по-топло. В тоя момент съм като една огромна снежна ...
890
1
Сънувах, че те виждам. Блудкава светлина огряваше нежното ти, ангелско лице. Невинността ти изпъкваше на фона на многото сенки, блуждаещи по меката ти кожа... Видях те и се разтопих... Усетих адреналина да минава по вените ми с бързината на цунами. Усетих учестения пулс в ръцете си, гърдите си, врат ...
762
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
