14 694 резултата
Беше краят на лятото, страшна жега мореше всичко наоколо. Тя беше от онези момичета скромна, стеснителна и твърде зависима от хората около нея. За крехката си възраст тя беше далеч по-осъзнато дете от останалите. Нея не я вълнуваха новите играчки, нито белите в които всички на нейната възраст се заб ...
  1409 
Разказ от Генка Богданова
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...
  2006 
Графинята се плъзгаше като призрак по мраморния коридор. Полите на дългата й тъмнозелена рокля се влачеха зад нея, прошумолявайки леко. Гледката бе толкова странна, че се стреснах и отстъпих назад към входната врата. Сърцето ми забумка в бърз ритъм, започнах да се потя. Тя ме изгледа изпитателно и п ...
  1516 
Това е нещо, което ми се случи наскоро, когато вървях към училище. Историята представлява едно истинско събитие, но въображението ми помогна за нереалните събития, за да може на вас да ви е по-интересно.
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...
  727 
Дядо Мраз
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко ...
  1368  13 
/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
  1920 
ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
  635 
- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
  947 
КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
  1727  14 
Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
  624 
Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...
  664 
- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...
  1399 
Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...
  781 
Беше година 6968 (1460). Остарелият Фружин лежеше на своя смъртен одър. Вече месеци наред сънуваше божии вестители*, които подсказваха, че краят му наближава. Още в ранни зори, той извика синовете си и им предаде своето наследство. Децата и внуците му дълго оплакваха думите на беловласия старец, но ...
  683 
Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...
  665 
Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...
  535 
Прочете в два сайта – отделни, независими и мразещи се един друг, че пиенето на топла вода сутрин на гладно е полезно. „Щом намират общ език враждуващите сайтове, значи това е безспорно”, рече си и купи червена кана за бързо загряване на водата. Взе и два лимона. И започна.
„Ефектът настъпва – пишеш ...
  448 
- Няма Крал, няма единовластие. И понеже виждам задигащите се въпроси в теб, бързам да ти обясня, че всеки елф отговаря пред по-горния, но не знае той пред кого отговаря. Нито този, който е под него знае той на кого се подчинява. Затова никой елф, освен ако не е на второто йерархично стъпало, не зна ...
  787 
Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...
  627 
- Вашият свят е отражение на нашия. Нашите недостатъци се умножават при вас и достигат до колосална глупост, мързел и безхаберие.
- Но какво говориш. Нас винаги са ни учели, че божественото е свято и чисто – Пешо я гледа с недоверие и песимизъм – а то какво излиза, че за всичките ни злини е виновна ...
  1214 
НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се ...
  1322 
Дядо Ставри се събуди в схлупената си едноетажна къща в село Самоводене, която се намираше на улица ,,Иван Рилски №4’’. Свежите слънчеви лъчи си проправяха път през решетките на малкото прозорче на стаята му. Старецът недолюбваше момента, в който го изпепеляваха с огнените си езици.
Мъжът побърза да ...
  682 
- Внимавай! – предупреждението дойде изневиделица, но звучи съвсем искрено. Пешо се закова на място и върна обратно левия си крак като взе да се озърта, за да локализира гласа.
- Кой си ти? – попита младият гамен и огледа внимателно камъка, на който се готвеше да стъпи преди малко. Чак сега забеляза ...
  720 
Какво става? Очите ми ще изхвръкнат от изцъкляне, но нищо не виждам. Тъмно е. Главата ми пулсира от болка. Добре съм се подредил пак. Тялото ми е схванато. Опитвам се да раздвижа крака и да се протегна. Ръцете ми опират в стени. На педя от носа ми също има стена или таван или каквото и да е. Не мога ...
  1247 
Счупи прозореца от яд. Добре, че прозорецът беше двоен, от онези, старите, дървените, широко използвани по времето, когато още нямаше алуминиева и пластмасова дограма. Вторият джам остана непокътнат. Семейството можеше да преживее и с един прозорец.
Излъга, че е станало течение, прозорецът се е тряс ...
  599 
Кой да ти предположи, че има някакъв конкретен „тип“ момче, което мога да опиша като dream-guy! Имам предвид, естествено, винаги са съществували характеристики у мъжете, които ме привличат... Обаче на установения типично кифленски „NEED-TO-HAVE“ пакет, без който не бих забелязала някого, винаги съм ...
  607 
Малко планинско селце. Лятно родопско време. Юли. Ще вали… От всички страни небето се забулва с тъмни облаци. Събират се, привлечени от планината. Тук-там са останали светли петна, през които слънцето все още се промъква. Макар и далеч тътенът на гръмотевиците приближава. И лист не потрепва. Дори и ...
  1288 
Толкова любов има на тоя свят.
Отвориш сайт – все за любов пишат. И поети, и разказвачи.
Тя е влюбена, той – не. И обратно. Ах! Любовта е мимолетна, интровертна, несподелена, спорадична, сексуална, шумна, недостатъчна, досетлива, груба, загадъчна, тъпа, семпла, беззъба, завиждаща, тиха, лигава, тя п ...
  926 
Част втора
Юлските горещници тази година се бяха преместили през юни. Над Босфора се носеха облаци от водни изпарения. Водата сякаш щеше всеки момент да закипи. Рибарите и моряците, голи до къртста бяха по-черни от ганайци. На повечето от тях се виждаше само бялото на очите. От непоносимите жеги и р ...
  936 
Часовникът на стената удари единадесет, броени секунди след това вратата на кабинета най–сетне се отвори и отвътре излезе поредната „щастлива двойка“. Не знам в какви отношения са били преди идването си, но да бъда честен в момента изглеждаха така сякаш просто чакат да останат насаме за да си издера ...
  957 
Тръпката не угасваше. Бяха изминали почти две години от знойната августовска вечер, преминала в най-невероятната и страстна нощ. Първата им нощ. Още когато го видя, за пръв път, очаквайки скучна делова среща със застаряващ чиновник, който щеше да и загуби два часа в безсмислени речи, тя разбра, че т ...
  3119  10 
Оставих прозореца отворен. Има комарник. Горещо е. Юли свършва, но идва август. И телевизора оставих да бръмчи – нищо че излъчва топлина. Този Шварценегер е хубав като старостта си. Опънал си е кожата. Така е непобедим и вечен. Последният му терминатор обаче е детински. Като Роки 5. Неслучайно казва ...
  1206 
ПО ПЛАН
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Така де, селото.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя все една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, когато циганите ѝ обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...
  1067 
Б ай Иван
(полухумористичен разказ)
В нашето външнотърговско обединение течеше поредната реорганизация. Двете обединения, слели се преди две години, сега се роеха на три. Моята кантора попадна в най-новото творение на социалистическата организация на външната търговия. Два-три дни след суматохата по ...
  1767 
– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...
  968 
Алармата на телефона му иззвъня истерично. Той с мъка се надигна да я изключи и по навик погледна спящата си съпруга. Обичаше жена си. Макар не всичко в съвместния им живот да беше розово и времето да беше подлагало на изпитания отношенията им, не можеше да си представи, че ще се събужда до друга. К ...
  490 
Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода ...
  595 
В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...
  479 
ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА
– Цвето, Цвето, тук ли си?
Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Половината, куцайки, се скри в отминалия ден. Другата половина, осакатена, рухна върху селото, затискайки го с предчувствието за идващо зло.
Една топла женска ръка затисна мъжките устни и ласката прокара о ...
  3379  11  17 
Спря напряко със стария си опел. Огледа се. Портата беше голяма, над нея – навес от керемиди, еркери от сухо орехово дърво, зеленина, огромна сива пощенска кутия, наполовина обвита с бръшлян. Не можа да повярва на очите си. Късмет! Той идваше направо към него. Не се криеше.
– Добър ден! – провикна с ...
  671 
Предложения
: ??:??