14 695 резултата
Минаха години, при това доста години от моя живот. Затова реших да ви разкажа моята история. Роден съм през 1891г. Времена на разкош и величествени бални зали. Баща ми беше генерал, а майка ми обичаше да се занимава с шиене на рокли и грижа за домакинството. През детските си години не обичах да изли ...
868
1
2
Чакали
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя ...
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя ...
1257
1
(Причината да го направя)
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...
587
Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала. ...
974
1
3
Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по ...
951
В гората беше тихо. Група мъже с мрачни лица крачеха и се оглеждаха при най-малкия трепет на листата в утринната мъгла. Не беше валяло отдавна. Всичко беше някак посърнало и дори това, че нямаше вятър, не пречеше на листата да трептят от леката мараня,която караше всичко в далечината да изглежда про ...
504
2
Въпреки късния час, пред кабинета за спешна помощ потока от хора не секваше. Чакането ме изнервяше до краен предел и с нетърпение очаквах да излея свирепия си гняв върху дежурния лекар. Загледах се в увития в мокри кърпички (нямах дори салфетки в чантата) смазан показалец на дясната ръка и се запита ...
653
2
7
Фактът, че има празни купета изобщо не изненада Деян. Той често пътуваше по този маршрут и никога не бе имал проблеми да си намери място. А пък паднеше ли нощ, влакът съвсем опустяваше. Дръпна вратата, влезе, метна раницата си на решетката отгоре и се настани до прозореца.
Отвън прелитаха тъмните си ...
Отвън прелитаха тъмните си ...
1061
1
1
Работеше в офис на седми етаж. Току-що бяха пуснали парното, сградата отведнъж се стопли и дори стана задушно.
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...
524
3
Даниел
Осъден на 30 години затвор
Гледах през прозореца от задната седалка на полицейската кола. Ръцете ми стояха в скута, заключени с белезници. Дрехите ми бяха окървавени, изцапани с кал. От лицето ми още се стичаха капките кръв, останали по кожата след като отнех живота на своята жертва. Всеки мо ...
Осъден на 30 години затвор
Гледах през прозореца от задната седалка на полицейската кола. Ръцете ми стояха в скута, заключени с белезници. Дрехите ми бяха окървавени, изцапани с кал. От лицето ми още се стичаха капките кръв, останали по кожата след като отнех живота на своята жертва. Всеки мо ...
978
1
Веднага след края на скучния ден в кантората, госпожа Ирина облече палтото, загърна се с шал, сподели няколко думи с колежките и си тръгна. Отвън я посрещна мраз и зимна тъмнина. Отдавна избрала най- прекия път, тя сведе глава и забърза, вече отнесена в мисли за дома. Всяка вечер на прибиране се слу ...
3050
3
7
Когато лятото внезапно ти помаха за сбогом, слънцето не залязва красиво зад отсрещните блокове и денят се скъсява неимоверно пред очите ми като разплитащ се чорап, тогава, точно тогава си пожелавам нежно - жълта есен с тук-там червен оттенък. Сгъвам миниатюрния си бански с тъга, обратнопропорционалн ...
830
2
2
- Казвам се Елизабет Джейкъбс и съм на 17 години.
- Здравей, Елизабет. - отговориха в един глас всички.
- Твой ред е, разкажи ни защо си тук.
- Всичко започна преди шест месеца...
Събудих се от алармата, беше едва 6:30ч. Ужасно мразех зимата, нямаше по-неприятен сезон. Всичко беше мокро, студено и м ...
- Здравей, Елизабет. - отговориха в един глас всички.
- Твой ред е, разкажи ни защо си тук.
- Всичко започна преди шест месеца...
Събудих се от алармата, беше едва 6:30ч. Ужасно мразех зимата, нямаше по-неприятен сезон. Всичко беше мокро, студено и м ...
1116
1
Жената, седяща срещу мен, се беше отпуснала удобно назад и четеше книга. Известно време бях съсредоточен върху кръстосаните ѝ крака, но тя така беше погълната от произведението, че дори не забеляза нахалния ми поглед. Или може би беше свикнала с подобно поведение и вече не обръщаше внимание.
Пътуван ...
Пътуван ...
1105
4
Отвън сградата се различаваше от останалите селски къщи. Орнаментите и високият четири метра таван на приземният етаж говореха за минало величие и по-особеното положение на притежателите ѝ сред останалите съселяни. Не, че другите къщи в планинското селце бяха малки или схлупени. Напротив, всичките и ...
2006
7
3
Лятото отмина, а с него си отиде и тя. Както винаги останаха само спомените, някъде там на каменните стълби в парка, на хладния пясък рано сутрин, на счупената пейка под дървото и в песните, които слушахме. Времето остана топло и някак задушно. Потиснатото съзнание в хармония със сезона потъва между ...
371
1
– Как да ти кажа, братче? Не мога да я забравя. Не мога, това е!
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...
1993
4
10
Антония
Осъдена на 40 години затвор
Тичах по прашния път без да спирам. Едва успявах да си поема дъх. Потта се стичаше по цялото ми тяло. Гърбът ме болеше и раните ми отново бяха започнали да кървят. Слънцето залязваше, но жегата, жаждата и умората, ме караха да се чувствам като изгубена в пустинята ...
Осъдена на 40 години затвор
Тичах по прашния път без да спирам. Едва успявах да си поема дъх. Потта се стичаше по цялото ми тяло. Гърбът ме болеше и раните ми отново бяха започнали да кървят. Слънцето залязваше, но жегата, жаждата и умората, ме караха да се чувствам като изгубена в пустинята ...
783
Черният котарак
разказ на ужасите
1
Доста хора по света са преживяли необясними събития. Обикновено потърпевшите не ги споделят, тъй като болшинството от жителите на земята ги отхвърлят и едно споделяне би изказало съмнение относно психическата стабилност на потърпевшия. Такива събития преживях аз, ...
разказ на ужасите
1
Доста хора по света са преживяли необясними събития. Обикновено потърпевшите не ги споделят, тъй като болшинството от жителите на земята ги отхвърлят и едно споделяне би изказало съмнение относно психическата стабилност на потърпевшия. Такива събития преживях аз, ...
1039
3
10
Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромо ...
655
1
Микаела
Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.
Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в м ...
Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.
Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в м ...
904
Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизваха тънки струйки студена светлина през пердетата. На пода имаше разхвърляни дрехи, подсказващи за състоялата се страстна нощ в апартамента. На масичката до леглото имаше пепелник пълен с фасове от "Мерилин" и "Малборо", а до него една малка останала уга ...
579
Това беше тя. Винаги се будеше точно в шест часа. Сресваше перфектно косата си и я прибираше назад в съвършено стегната плитка. Обличаше предварително изгладени дрехи и обуваше високи обувки. Понякога цялата беше облечена в черно, а друг път подбираше най-различни багри от гардероба си и ги комбинир ...
872
3
5
Притиснала бебето плътно до гърдите си, тя гази в дълбокия трийсет сантиметра сняг. Вятърът развява русите й коси, ситни снежинки дращят зачервените й бузи. Студът продължава да хапе, но не толкова жестоко, колкото сутринта. А и тя се е сгорещила от продължителното ходене. Краката й вече се схващат, ...
552
1
4
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Решил съм! Това е краят. Не го понасям повече тоя живот! И той вече не ме понася, така, че сключихме договор. Аз ще го отърва от себе си, а той повече няма да ме мъчи. И без това не знае това, което аз знам!
Подозирам обаче, че Те знаят. Знаят всичко. Когато преди двадесет години ...
Решил съм! Това е краят. Не го понасям повече тоя живот! И той вече не ме понася, така, че сключихме договор. Аз ще го отърва от себе си, а той повече няма да ме мъчи. И без това не знае това, което аз знам!
Подозирам обаче, че Те знаят. Знаят всичко. Когато преди двадесет години ...
353
1
1
Омраза
- Ще се обърне.
- Не, няма да се обърне.
- Ще видиш, че в последния момент ще се обърне и ще ни махне!
Ескалаторът отнасяше младата жена нагоре и нагоре към терминала. Когато стигна края на лентата, тя направи крачка напред, без да се обърне. Секунда по-късно се скри от очите на изпращачите си. ...
- Ще се обърне.
- Не, няма да се обърне.
- Ще видиш, че в последния момент ще се обърне и ще ни махне!
Ескалаторът отнасяше младата жена нагоре и нагоре към терминала. Когато стигна края на лентата, тя направи крачка напред, без да се обърне. Секунда по-късно се скри от очите на изпращачите си. ...
1304
6
16
Ще ви разкажа една история за най-голямата грешка, която направих в живота си. Влюбих се в един мъж, може би най-неподходящият от където и да го погледнеш. Нито беше някой красавец, нито имаше с какво да се похвали – сам самичък, гол като пушка. Не съм от меркантилните момичета, приех го такъв какъв ...
942
1
Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с два ...
Видя, че разговаря с два ...
504
1
- Сапунът е свършил! Защо никой не е заредил снощи? Една работа имате!
Крясъците на новия специализант огласяха коридорите на първия етаж и се извиваха чак до втория, където беше съблекалнята на сестрите. Те се разбързаха и затичаха наоколо, като че докторът дебнеше зад вратата.
В началото им се сто ...
Крясъците на новия специализант огласяха коридорите на първия етаж и се извиваха чак до втория, където беше съблекалнята на сестрите. Те се разбързаха и затичаха наоколо, като че докторът дебнеше зад вратата.
В началото им се сто ...
787
2
Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелни блокове, санирани в жълто, ...
393
Най-трудното в една история е началото. Пишеш ред след ред, триеш… докато не се получи идеалното изречение което да изрази емоцията ти. Но кое би било това толкова идеално начало? Нима с няколко думи можеш да излееш душата си? Нека не се лъжем, на един лист не можем да покажем това което чувстваме, ...
440
1
– Заклевате ли се да кажете Истината, само Истината, нищо друго освен Истината и Бог да Ви е на помощ? - тържествено попита приставът.
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...
2001
3
15
Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...
706
3
Новият дом
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...
893
Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...
574
В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
698
1
6
Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея. Първо ...
654
2
Състоянието му, според докторите, се влошаваше все повече с всеки изминал ден. Но дори те грешаха – влошаваше се с всеки изминал час, всяка изминала минута, всяка изминала секунда. Треска го тресеше между тези оголени стени. Депресия, гроза някаква. Не бе и дума продумал седмици наред, а безсънието ...
819
ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...
894
1
7
Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори ...
1061
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
