40 833 резултата
Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно оти ...
  668  10 
И тази сутрин баба беше опържила филийки с яйце. Винаги ги пържеше със свинска мас. „Тъй стават по-'убави“ – казваше и облизваше мазните си пръсти.
- Зъмайти, зъмайти – подкани ни, а после седна на столчето в края на масата и ни загледа с онази любов, с която само баба може да гледа внуците си. Чака ...
  488  26 
Бясна съм ти! Не знам на кого най-вече! На онази дъртофелница, дето ти е изровила телефона и ти се е обадила ли; на втората ти жена ли, че е търпяла в 20-годишния си брак откровеното ти кръшкане; на себе си ли, че ти повярвах, че всичко друго в живота ти било само секс, а аз съм била Любовта с главн ...
  437 
С тези мисли се запътих обратно към кабинета. В коридора се беше подредила спретната опашка и хората чинно си чакаха реда. Вратата беше отворена. Явно вече се приемаха жалбите. Дочух гласа на Глухарьов от вътре:
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едн ...
  662 
В материала си "Нови признаци за делимост":
https://otkrovenia.com/bg/proza/novi-priznaci-za-delimost
ви изложих как да намирате признаци за делимост на едно нечетно число К, което не окончава на 5. Ключова роля в тези признаци играе едно ключово число X /простете ми играта на думи/, което намирате ...
  765 
В този материал ще стане дума за това как да познаем дали едно цяло положително число се дели на друго цяло положително число, което е нечетно и не окончава на 5, без да осъществяваме процеса на деление.
И така, нека имаме едно предварително избрано цяло положително число N и едно друго положително ...
  1096 
Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Е ...
  811  16 
Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...
  772  34 
Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...
  469  15 
Робинзон Каспичански допил последната глътка ракия и празната бутилка пуска в океана с бележка
''...Аз съм корабикрушенец и съм на самотен остров, разчитам на ваща помощ...''
След 15 години бутилката се връща с отговор :
''... Пише се ВАШАТА,... нямаш ли правописен речник...''
  318 
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
  536 
Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единств ...
  324 
Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...
  906  19 
“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.
Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с ощ ...
  243 
Пред паметника на Апостола
Пак глави ти преклонихме,
в живота малки и големи,
пред теб пак други винихме
за всекидневните наши проблеми! ...
  353 
В кодирани слова е вложен символ.
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите ...
  406 
Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
  1352 
Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...
  567 
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
  709 
Минерва
– Нямате представа колко се радвам да ви видя всички тук днес! Най-после сме заедно на една маса! Вие-елитът на Воргенас сте мое семейство. Повярвайте ми, наистина го мисля като го казвам. Но момент… Къде е момчето чудо на Воргенас?
– Зает е с дела, които не търпят отлагане, Ваше Величество. ...
  501 
Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.
  414 
Господи, как обожавам палавите слънчеви зайчета - деца на пролетното слънце! Обичам си ги и те ме обичат. Заедно сме щура, палава банда, която рано сутрин с лудо обожание гали със светлини иглички Теб и буди високите вибрации на Любов и нежност. Те (зайчета) със щурият си нрав винаги събуждат първо ...
  489 
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
  605 
Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...
  1595  12 
***
Малцина са призвани да прозрат бъдещето, но мнозина са готови да ги охулят.
  341 
Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора. ...
  554  16 
- вчера Пешо посети с официална визита еротическите фантазии на Пенка. Разрушения и жертви все още няма
- най-хубавите рохки яйца стават, ако преди снасянето ритнеш кокошката
- ако дори лекичко гризнете високоволтов кабел, в устата възниква устойчив токов разряд, който разрушава зъбите и причинява к ...
  316  22 
В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото ѝ стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно ѝ бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за ...
  614 
"Смъртта не идва, когато я очакваш. Тя идва, когато слизаш в кухнята за мляко." - беше казал един злодей от филм.
Знаеш, че идва...Очакваш я. И все пак... идва неочаквано. Но, когато главата ти вече пуши, нямаш право на сълзи. Когато поемаш товара, нямаш право на сълзи. Когато пазиш тези, които зави ...
  509 
Малко позакъснях за ''тайното пиене'' този път в гаража на Ванчо Драката, въртяхме сбирките конспиративно, за да не ни надушат домашните ...
Почукай кода на желязната врата, който имахме, че е ''наш човек'', Митьо Горския ми отвори, влизам и гледам ухилени физиономии, с ракиени чашки в ръка, шишето ...
  408 
Съвременници
Той, толкова дълго търси своята принцеса, че накрая
,,коня" му умря!
Тя, толкова дълго чака своя принц с белия мерцедес,
че когато той дойде, тя с останалите баби беше на ...
  398 
Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм ...
  1118  76 
Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
  664 
След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
  750  26 
Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... ...
  984  33 
  550 
Питам Красето – моя бивша ученичка, едно от четирите Красета в класа /имахме и за износ/, засега само веднъж баба, как върви работата в кафенето.
- Ами… Страх ги е хората. Даже улицата се поопразни. А тук идват – изпълзяват като гушери на слънце, но все се оглеждат. Да не долети някой вирус…
хххх
Ща ...
  711  13 
Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...
  712 
Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и ноти ...
  899 
6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...
  586  10 
Предложения
: ??:??