40 834 резултата
10.05.2021
Не съм от тия, дето- 2 ....
Доста от съзнателния ми живот мина в т.н. "соц"! Всичко беше по- различно от предишното и следващото след него време! Ако в предишното беше само
подчинение на правилата на семейството, наричано "възпитание" то е защото бях дете..Никакви възражения! Просто слушк ...
  954  35 
И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...
  689 
Някои казват, че тази мисъл принадлежи на Хегел, доуточняващ, че първия път това се случва като трагедия, а втория като фарс! Забелязва се нещо подобно и в най-новата история на България. 10 ноември 1989г. беше датата, на която бе свален Живковият режим, управлявал повече от 30 години България и втр ...
  565  11 
Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...
  753 
Получих писмо-покана,..'' Във връска с 50 годишният юбилей от завършването на Гимназията в 11 Б клас, Ви каним на випускна среща на. 24и май т.г., от 10 часа в двора на Гимназията , след което обяд в рестовант '' Младост '' на свободно меню.... .. Инициативен комитет '' следват няколко подписа и фам ...
  434 
"Има такъв народ"
Ала не изпадайте в паника!
Какъвто народът,
такъв и избранникът.
  227 
Защо е нормално да си пееш сам, а да си говориш сам е ненормално?
  404  13 
Леонард Ойлер (1707 - 1783) е най-големият гений на човечеството за всички времена. Роден е в Базел - Швейцария и умира в Санкт Петербург - Русия на 76 годишна възраст. Последните 17 години от живота си прекарва в пълна слепота, причинена му от катаракт, но още на 28 годишна възраст ослепява с дясно ...
  530 
Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бял ...
  676  18 
Лятото няма нищо по-хубаво от една паница с таратор и мекичко хлебче. Едва ли има човек, който да няма поне един спомен свързан с емблематичната храна. Обича си българинът таратора и държи да го покаже на целия свят.
По някаква много мазохистична причина обичаме да треснем пред нищо неподозиращите ч ...
  926  32 
Всичко е риск печели, риск губи.
Не знаеш каква изненада ще ти поднесе живота. Дали можеш да оцелееш ?
Щом си жив и здрав, няма начин да паднеш.
Неволята учи. Ще ти помогне да се изправиш.
  502 
- Нямам слаби места, а само горещи точки...
- „България? София? Как сте, как сте?” – „Добре сме” – „Извинете, сгрешил съм номера”...
- Открили зоопарк – трева, дървета, топли клетки, три пъти на ден храна... Но няма животни. Всички клетки са заети от местното население...
- Заемаме 547 място по норм ...
  425  11 
В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували ...
  709  15 
Глава 32. Средние века.
- Ужасно скучное тысячелетие, даже не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего толкового не принесли, нет настоя ...
  1022 
Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той п ...
  663 
Парченцата зеле се гонеха из супата, докато бърках вътре с лъжицата за пореден път. Не ми се ядеше. Не и храна, която ми беше дадена като подаяние. Естествено, хазяите на Иван, двойка университетски преподаватели по неговите думи, не бяха във възторг да ме приветстват в тясното си двустайно жилище. ...
  740 
Дали е вярно, че щом си спомняш вече е на старост,.. или щом помниш, всичко ти е наред
Беше в ония години, които тогава наричаха развит социализъм, годините на '' другаризма '', а сега всичко слагат с нарицателното име '' кУмОнизъм ''..
Тогава 6 май, не беше деня на Храбрия войник, а беше просто Ден ...
  281 
Какво е редно да направи един мъж-прелюбодеец?
Изкупление за съвъкупление.
  391 
Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при зв ...
  914  16 
Малкият принц отдавна бе пораснал. Въпреки всичко, си бе останал само принц. Не от всеки престолонаследник става крал. Доста рози го убодоха в търсенето на неговата. Капризни бяха тези цветя. Искаха добра почва и грижи. За да те дарят с любовта си, трябваше да получат любов. Душите им бяха нежни, но ...
  612  25 
Отдавна трябваше да напиша нещо за пандемията и как тя ми въздейства, но все не можех да започна. Пък и не знам дали си струва, само аз ли съм потърпевша, само мои близки ли боледуват и умират, изобщо, само аз ли не трябва да забравям за смъртта...И това, че работя в ковид отделение не е нещо кой зн ...
  574 
Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...
  452 
Седи си на масичката в хола и набива салам „Камчия“, нарязан на дебели филии. – Вкусът си е същият. – Боцка си от доматите – родно производство, поръсени с пресен лук от вилата и и си пие от сливовата ракия на баджанака. Не му се вярва, но като си помисли само...
– Значи бай Тошо се е върнал? И кога ...
  815 
Господи, колко си хубава, когато долиташ в постелята ни с влажна коса и ухаещо на карамел свежо тяло. Разливаш се нахално на гърдите ми в тъмното и тихо прошепваш: "Хайде, мило, искам си приказката!" Заравям пръстчета в мокрите къдрици (така споявам енергийната ни връзка), вдъхвам от аромата на тяло ...
  754 
Още колко остава, не е ясно. По-лошото е, че свикнах и даже ми харесва. Ако ми бяха казали преди време, че мога да седя година вкъщи, щях да се изсмея.
Кога се случи това, неусетно някак, постепенно някак. Сама не усетих кога свикнах. Сега и да ме карат – не излизам.
Чудя се и се дивя, не схващам ка ...
  1769  13 
Беше толкова дълъг ден...
Много, много дълъг...или просто така и се стори...
Беше велик ден...
Не,...наистина беше Великден!...
Всички някъде празнуваха... ...
  279 
Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
  678 
На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действ ...
  477  20 
Като одъртее човек – и спомените стават основата на живота му. Спомня си минали случки, доукрасява или цензурира, пресъздава отдавна забравени образи… /Имам една книга „Ранни мемоари“ – и тук е, и като книга в „Моята библиотека“, но в нея тия случки ги няма/
Та – извинете, ама… - абе, и мен ме обкръ ...
  322 
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
  568 
Събота е.
Прекрасен слънчев ден. Птиците от сутринта се надпяват. Розата пищно е разцъфтяла и майските бръмбари се любят в цветовете й. Черешата вече се червенее и въпреки, че достъпът до нея е труден, ниските клони са оголени.
Съседът от ляво е пуснал музиката "до дупка", но и това влиза в очарован ...
  602 
Приятели. Хубаво е човек да има приятели. "Колкото повече, толкова повече", както е казал Мечо Пух. Сред цялото множество винаги има един, с който е по, по. Човек, с когото като общуваш чувстваш как съзнанието ти е в други измерения, обяснявайки на него и на теб ти се изясняват по добре нещата, за к ...
  1746 
/Из преживяванията на една средностатистическа интелигентка в дебрите на българската действителност/
- Таксита, добър ден!
- Здравейте! Може ли едно такси до село Крушево? И каква е цената?
- Разбира се, госпожо, таксито идва. Цена – около 6-7 лева. Къде да Ви чака?
- Пред магазин „Рай“. Благодаря! ...
  936 
Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като шепот на танцуващи дървета, ...
  788 
Дистанционното обучение е като спиритически сеанс:
– Петре, тук ли си? Иване, обади се, ако ни чуваш!...
***
Има родители, на които им е забавно да са " слушатели" в часовете на децата си. Някои от учителите така увлекателно разказват, все едно си на сеансите на Кашпировски, навремето. А други са то ...
  1131 
- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
  646  17 
Образите се преплитат в мен. Бадемовите мъгли целуват нежно розовата зора. Ражда се онзи нюанс на залеза...
Пия чай от виолетки. Лешникови са лъчите на слънцето. Изгорели. От ароматните пръчици.
Разбрах, да. Ти си онзи, който никога не дава отговори. Само задава въпросите. Така ти харесва. Чаршафите ...
  1119 
Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъ ...
  762  13 
Старият фатмак се протегна, взе си бонбонче от кутията и бавно задъвка. Топъл ден... Скучен ден... Работен ден...
Подчинените му журналисти хвъркаха по улици и интернети, за да намерят новини. В редакцията имаше само двама дежурни.
И той, разбира се.
Главният редактор. Босът. Шефът.
Ех, че е хубаво ...
  507 
Първо попадна на някаква папка.Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри-брат на дядото на мъжа.Той беше по-голям с четири години,но го надживя с пет години. Починал беше на осемдесет и седем години.След него имаше некролог на леля му Цана-майката на Светльо.Тя беше много весела ...
  444 
Предложения
: ??:??