40 834 резултата
Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...
727
3
3
Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
607
3
7
Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
694
3
Трябваше ми юридически човек. Потърсих. Край голямата сграда на съда са леговищата на юристите.
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
391
7
10
Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворена ...
369
7
- Давай да плащам, че много бързам, имам час за фризьор!
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...
389
3
13
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
714
4
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...
1193
2
19
Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...
1112
2
11
Вместо с Вирусите да враждуваме -
дайте с тях да се спогодим:
"Студената война" да заменим
с "Мирно съвместно съществуване".
дайте с тях да се спогодим:
"Студената война" да заменим
с "Мирно съвместно съществуване".
312
Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
568
1
- гледам вчера – една шофьорка се гримира, оглеждайки се в огледалото. Толкова се шашнах, че за малко да изпусна в кафето вафличката, с която го разбърквах...
- „Камерата е заснела как неправилно изпреварвате и удряте колата...” – „Ама не може така! Не съм гримирана! Да го заснемем пак, а...”
- запа ...
- „Камерата е заснела как неправилно изпреварвате и удряте колата...” – „Ама не може така! Не съм гримирана! Да го заснемем пак, а...”
- запа ...
346
5
17
Някога, много някога, един Бог в човешки вид, слязъл в града, яхнал магаре. Отшъл при хората, за да възвести нов живот, нови правила и себе си! Какво направили хората? Отвърнали се! Предали го на съд! На смърт! Пожелали му я и той им я дал! Не се ли повтаря този сюжет през всичките години след тази ...
446
8
Господи, колко си хубава в неделната сутрин с рошави къдрици, сънени очета и боси крачета. Гледам те и не мога да осъзная материя ли си или ефирна космическа субстанция, плазмена закачка от спектъра на Светлината. Устните ти, венчелистчета на разцъфващ зюмбюл танцуват по ръба на чашата кафе. Пръстче ...
984
2
13
Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
568
2
1
(произведението е свързано с разказа на Роси Димова "Първа среща": https://otkrovenia.com/bg/proza/pyrva-sreshta-25)
* * * * *
Това стана в началото на века, когато Златни пясъци още си ги биваше като курорт и цените криво-ляво бяха по силите ни. А ние - бойни, напети гларуси, крилата ни яки, загаръ ...
* * * * *
Това стана в началото на века, когато Златни пясъци още си ги биваше като курорт и цените криво-ляво бяха по силите ни. А ние - бойни, напети гларуси, крилата ни яки, загаръ ...
979
9
25
Мислите, че карантината не ни е променила? Вие сте от онези щастливци, които работят от къщи, кютат си на заплата и между работните ангажименти се скатават, четейки смешни статии като тази, с чаша от любимото кафе? Построили сте социализЪма, практикувате редовно йога и тай-чи, за да запазите душевни ...
382
12
(Мини разказче по картинка)
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да ...
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да ...
1703
1
2
Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...
1078
1
6
В събота 10.30 часа сутринта в просъница слушам женски викове..
- Тии, до сега ми спиш,..мързеланко, пияницо мръсен,.. ставай, колко работа имаш за вършене...
Подскочих, сънено разтърках очи,... ама чакай, та аз съм на 43 и не съм женен,..живея сам..в потвърждение чувам гласът на съседа '' Добре де, ...
- Тии, до сега ми спиш,..мързеланко, пияницо мръсен,.. ставай, колко работа имаш за вършене...
Подскочих, сънено разтърках очи,... ама чакай, та аз съм на 43 и не съм женен,..живея сам..в потвърждение чувам гласът на съседа '' Добре де, ...
445
1
6
Все в очакване, все от догадки
разпнати
и лутане върло, - дали в схватката
люта
Еврото ще изхвърли зад Борда ...
разпнати
и лутане върло, - дали в схватката
люта
Еврото ще изхвърли зад Борда ...
174
Автор : - Здравейте! Нужно ми е да удължа един кабел. Въпросът ми е, има ли такива кабели - удължители с мъжко/женско, предлагат ли се въобще? Или да режа кабела преди буксата и да наснаждам?
Какво ще ме посъветвате?
Специалист: - За какво ти е дълъг кабел?
Автор: - За да включа една камера.
Майстор ...
Какво ще ме посъветвате?
Специалист: - За какво ти е дълъг кабел?
Автор: - За да включа една камера.
Майстор ...
535
5
30
Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
665
4
Утрото беше навъсено, с тъмни облаци и докато вървеше към гарата едри дъждовни капки закапаха по земята. Влачеше куфара и беше така вглъбена в мислите си, че едва когато влезе в чакалнята усети, че косата й е мокра. Купи си билет и едно какао и докато топлеше пръстите си в чашата се сети за думите м ...
614
2
Глава 4
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...
466
Чувствам те! Другото е,, вятър,,.
Помня усмивката ти! Виждам и сега, как плавно, леко струйка се спуска по лицето ти. Чувствам, виждам погледа ти, светъл, прозрачен, потъващ в очите ми! Чувствам те, близо! Другото е,, вятър,,. Това е смисъла! Вярвам ти!!
И ако сега не е лято, ще взема дните от нашет ...
Помня усмивката ти! Виждам и сега, как плавно, леко струйка се спуска по лицето ти. Чувствам, виждам погледа ти, светъл, прозрачен, потъващ в очите ми! Чувствам те, близо! Другото е,, вятър,,. Това е смисъла! Вярвам ти!!
И ако сега не е лято, ще взема дните от нашет ...
774
4
4
Постопли се времето, отпуснаха '' мерките '', гледам '' четниците '' насядали около нашата бесетка пред блока, мълчат и погледите им се реят в синевата...
- К'во сте се омърлушили такива бе,.. сякаш се чудите на хилядато колко е полувината,... ами те хората го измислили преди нас или 10 или двете ну ...
- К'во сте се омърлушили такива бе,.. сякаш се чудите на хилядато колко е полувината,... ами те хората го измислили преди нас или 10 или двете ну ...
374
3
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
618
3
4
Иванчо: Тате, ако има нови избори, ще се появи ли нова партия?
Бащата: Разбира се, момчето ми.
Иванчо: А как ще се казва?
Бащата: Изправи се! Чалгари - вън!
Бащата: Разбира се, момчето ми.
Иванчо: А как ще се казва?
Бащата: Изправи се! Чалгари - вън!
421
8
7
Днес видях облак с образа на вълк. И се замислих – дали облакът е с образа на вълк без причина? Дали облаците просто ей така приемат форми на познати на човека неща? Едното възможно обяснение е, че човекът просто има склонност да вижда нещо, което го няма, да си въобразява. Но друго възможно обяснен ...
1115
1
2
"Времето е наше!" -
докато туй скандирахме,
демократ - апашите
вече го приватизирваха.
докато туй скандирахме,
демократ - апашите
вече го приватизирваха.
603
1
1
Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
914
4
Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
474
Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чис ...
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чис ...
1382
8
73
- ако след имен ден ви боли главата, тресат ви се ръцете, устата ви е пресъхнала – опитайте „Сникерс” и ще разберете колко по-хубава от него е биричката...
- властта трябва да спре да изплаща заплатите, да види къде хората намират пари и да отиде сама да си посъбере...
- поискал политик от пиарите д ...
- властта трябва да спре да изплаща заплатите, да види къде хората намират пари и да отиде сама да си посъбере...
- поискал политик от пиарите д ...
294
4
8
Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
680
10
Като че ли на изпроводяк в живота ми, съдбата реши да ми подари среща с незабравимо откровение от незабележимите край нас хора. Онези, които носят у себе си истинската човещина и съвсем неволно, без умисъл, чрез своите постъпки я раздават на околните.
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато п ...
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато п ...
1498
1
6
Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид ...
1433
4
31
Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора и лежеше на шезлонга. Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата ...
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата ...
557
1
14
Когато той я докосваше,
тя го искаше повече.
Несъзнателно го стискаше.
Не му даваше повод той да си отиде.
Искаше да умре в ръцете му. ...
тя го искаше повече.
Несъзнателно го стискаше.
Не му даваше повод той да си отиде.
Искаше да умре в ръцете му. ...
334
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
