14 703 резултата
Винаги съм вярвал, че няма нищо по-хубаво от това, да имаш верен приятел до себе си.
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...
1017
12
Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...
722
3
Филип усещаше светлините по врата си, беше уплашен. Адреналинът нахлуваше в мозъка му и смазваше ясната му мисъл като парен чук, светлините се приближаваха, а с тях и воят, който раздираше съзнанието наред със слуха и караше сърцето му да бие още по-учестено. Колкото по-ясно се чуваше воят, толкова ...
972
1.
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...
987
Перуанецът Хосе, който бе служител в посолството на Перу в България, подскочи стреснато на стола си, когато мобилният му телефон зазвъня. Щом видя името на баща си, изписано на екранчето, опря дланите си една в друга и изрече кратка молитва. Не бе очаквал да получи отговор толкова скоро. Сърцето му ...
678
1
Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
809
9
Събуди я изпепеляващата болка в корема ù, навън беше тъмно, клоните на дърветата драскаха по прозорците, подтиквани от силния вятър, а в стаята студът прокарваше дългите си ледени нокти по кожата на родилката. Болката не спираше, дори напротив, увеличаваше се и набъбваше както гъба набъбва в мрака. ...
1039
Усещах погледа му върху себе си понякога. Обхождаше ме с очи. Когато обаче очите ни се срещаха, той обръщаше глава в обратната посока. Сякаш се срамуваше... Странно беше, защото той се забиваше с всяко момиче от компанията. С какво бях по-различна аз. Аз съм като другите или... поне се опитвам.
Тази ...
Тази ...
669
2
В зеления юнски ден, ухаещ на липи, вървях забързана по улицата. Имах среща с приятелка, която не бях виждала отдавна. Седнах на терасата и зачаках. Следобедното слънце закачливо ми се усмихваше през листата на дърветата. Изпращаше ми закачливите си милувки. Приятният ветрец се опитваше много нежно ...
1306
1
2
Излезе от гористия склон и внимателно се огледа. Знаеше, че е твърде далеч от всякакво населено място, че по тези чукари човешки крак не беше стъпвал вероятно с години, но въпреки това искаше да бъде сигурен, че е сам, че никой не го е проследил, че никой няма да го види, даже и случайно. Не се чува ...
1718
20
Това е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми „походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще им ...
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще им ...
775
Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
937
11
Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...
1349
1
(На Ели от Дедо по случай един неин ден в годината)
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълше ...
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълше ...
1489
1
2
Евангелие според Матей 7:7-8
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”
Реших да изпробвам съвета на моя приятел Анатолий Данаев – купих си луксозен тефтер с твърди ко ...
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”
Реших да изпробвам съвета на моя приятел Анатолий Данаев – купих си луксозен тефтер с твърди ко ...
2275
1
4
Малкият се цупеше на купата с овесена каша, явно не беше гладен или може би просто му бе писнало всяка сутрин да набива буламачи.
– Джо, изяж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че тя е най–полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Джо с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субст ...
– Джо, изяж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че тя е най–полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Джо с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субст ...
1020
1
На всеки се е случвало да има поне един ден, в който каквото и да подхване, е обречено на провал.
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и крот ...
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и крот ...
869
8
Тя седи на пътя, насред мъглата. Около нея е пустош. Над момичето прелетя един гарван, а тя реши да го последва. Продължи по пътя на грачещата птица, продължи по черния друм. По бялото ù лице текнаха няколко едри и ледени сълзи. В окото ù бе влязъл спомен. Един спомен, свързан с птици, а именно: Пре ...
486
1
Недалеч, в едно село стоеше един камък, който от векове е там.
В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Сам ...
В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Сам ...
893
Преди малко една приятелка ми съобщи, че в големите магазини ще пускат за продажба известна марка туристически обувки. Много надеждни, за зиме и лете, за сняг, дъжд, кал и вятър. Истински самоходки. С две думи, обувки за шампиони. Цената им ли, не ме питайте…
Аз също от известно време търся обувки, ...
Аз също от известно време търся обувки, ...
945
Дойде в лабораторията с молба за анализ. Подаде ми тъмно стъклено шише, пълно почти догоре.
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. ...
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. ...
916
8
Днес с останалите пари купих маратонки на едно момче, абитуриент. Избра си червени на цвят. Лицето му е бледо, ще се открояват. Дънките му са избелели, значи модерни. Една приятелка му е класна ръководителка, тя го доведе. Разговорихме се. Искал да кандидатства висше, но семейството му нямало средст ...
1121
4
Мария излезе от сградата, където се намираше офисът в който работеше. Не беше гладна и затова не се присъедини към повечето си колеги. Времето беше приятно и с един от тях предпочетоха да вземат по едно кафе и да седнат на външните маси на кафенето, вместо да изкарат обедната си почивка в близката п ...
1218
15
Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...
532
Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...
587
Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...
1033
6
... Поглеждам встрани. Защо го правя- нямам представа. Може би е рефлекс?! И в този момент на мисли съзирам Теб! Стоиш и ме гледаш. "Какво, не си ли виждал момиче"? - се питам наум. Но въпросът ми остава въздушен и безтегловен, като балон пуснат в небето. Май и отговор не очаквам?!
"Дразнещо е така ...
"Дразнещо е така ...
624
Следя те
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което ...
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което ...
917
1
(една различна гледна точка)
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...
1403
1
Здравей, Бай Село… стари мой приятелю! Минаха години, забравихме се… Разкажи ми как си ти, как се развива животът ти. Достигна ли мечтите си? Ъм… чакай… ти за какво мечтаеше?
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...
726
1
Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...
1386
13
Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те - издайниците - са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две ...
Много погледи се кръстосват в тези две ...
708
4
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
876
3
Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...
536
Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...
1873
8
Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...
711
… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...
676
1
Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...
2139
16
Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
1772
8
ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
1140
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
