14 656 резултата
Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...
562
3
8
2.
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...
340
2
3
Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. ...
600
3
2
Свободен
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...
656
5
7
1.
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...
491
2
2
Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...
519
4
11
Имало едно време трудолюбив, но беден селянин. По цял ден работел на полето, за да изхранва семейството си. Неочаквано жена му се разболяла тежко и починала. Скоро я последвал и възрастният му баща. Селянинът заживял с невръстното си дете. Съкрушен от мъка той си пожелал:
- Господи, животът ми е мно ...
- Господи, животът ми е мно ...
759
8
13
“Метростанция Хаджи Димитър. Крайна станция на влака. Умоляват се всички пътници да напуснат” - гласеше призивът от високоговорителите в метрото. Разбира се съществуваше и възможността да не се подчиниш, но подобен бунт нямаше да донесе кой знае какво. Като гумено топче ударило стена мотрисата щеше ...
358
-Скъпи, тази вечер съм поканена на рожден ден в Мими от 18:00ч. Какво ще правиш докато ме няма?
-Както ти обещах ще простна прането и ще направя от любимата ти салата с целина, морков и тайният ми дресинг.
-Благодаря ти! Ще се видим когато се прибера. Чаооо!
-Чао.
Цвети излиза от тях и въздиша тежко ...
-Както ти обещах ще простна прането и ще направя от любимата ти салата с целина, морков и тайният ми дресинг.
-Благодаря ти! Ще се видим когато се прибера. Чаооо!
-Чао.
Цвети излиза от тях и въздиша тежко ...
860
6
Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият ...
553
1
2
Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него? Но между тях имаше само приятелство, приятелство, кое ...
661
1
4
В нашия неголям провинциален град живеем както в останалите все още не обезлюдени селища с проблемите на държавата ни.Нали сме част от проблемите на обществото?
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...
862
3
11
Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...
452
Една случка с изкуствен интелект
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...
548
1
4
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ: КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА.
Днес Самарянката беше малко замислена и като че ли искаше да му разкаже нещо, но се двоумеше. В края на краищата, приседна на стола до леглото и започна:
-Абе, не знам как да ти го кажа, има една история, но все не можах да си обясня дали наистина ...
Днес Самарянката беше малко замислена и като че ли искаше да му разкаже нещо, но се двоумеше. В края на краищата, приседна на стола до леглото и започна:
-Абе, не знам как да ти го кажа, има една история, но все не можах да си обясня дали наистина ...
700
> Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливос ...
660
2
6
Светлината на лятното утро се процеждаше през спуснатите щори. Сив гълъб бе кацнал на перваза на прозореца. Таня стана от леглото. Погледна своя верен приятел с любов.
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...
534
3
2
Ей го – опнат примерно по гръб, кръстосал ръце, като никога вглъбен и мълчалив…
Беше й омръзнало да го слуша. Всеки ден, всеки час – не млъкваше.
Не, не дрънкаше глупости – тях тя си осигуряваше от колежките в службата и приятелките в кафенето. А винаги като черешка на тортата цъфваха изказванията н ...
Беше й омръзнало да го слуша. Всеки ден, всеки час – не млъкваше.
Не, не дрънкаше глупости – тях тя си осигуряваше от колежките в службата и приятелките в кафенето. А винаги като черешка на тортата цъфваха изказванията н ...
622
1
3
ЕМАНУЕЛА
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши ...
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши ...
947
Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - ...
Този гараж обаче не беше стандартен - ...
362
1
3
Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...
395
1
От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...
368
2
3
На съвещанието суперултракомпютрите от втора категория получиха само обща връзка, нормалните суперкомпютри следяха мненията от общ екран.
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...
295
2
Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...
347
1
След като роди и третото дете, отново момиченце, Анито заприлича на изсмукана котка, и въобще вече не приличаше на себе си.
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в е ...
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в е ...
455
3
8
Накрая светът постигна демократичния връх на цивилизацията – абсо.лютната откритост и честност.
Никакви тайни, никакви заговори, никакви подмолни и задкулисни действия. Всичко пред всички.
Като се започне от елементарните неща от живота. Никакви скриващи същността на човека стени, врати, завеси. Къщ ...
Никакви тайни, никакви заговори, никакви подмолни и задкулисни действия. Всичко пред всички.
Като се започне от елементарните неща от живота. Никакви скриващи същността на човека стени, врати, завеси. Къщ ...
310
1
9
От начало той се опита да възроди щастливия живот на това селище, сложи огромен надпис ‘Fun_Park’, пусна реклами в местния вестник, поизчисти и ... зачака посетители. Чака нетърпеливо до третия ден, когато две пъпчиви и прашасали хлапета не потропаха на входната будка и поискаха розови близалки и за ...
386
2
3
Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял д ...
Дона Матронова седеше по цял д ...
468
5
7
Макарич работеше с метлата акуратно, без да бърза. В неговите движения имаше настроение, амплитуда и някаква рутинност – пълна предсказуемост на движенията. На пръв поглед това беше съвсем обикновена, даже непрестижна работа. Но не и за Макарич. Той следеше и контролираше всяко свое движение – точно ...
297
Зъбите мелеха пластмасата, която хрущеше и скърцаше в гърлото на мелачката. Стоящ пред ненаситната й паст, хранех чудовището с полиетиленови изрезки. Валовете въртяха и късаха на късчета цветните полимери с хищните си метални зъбци и трябваше да хвърлям и хвърлям, а силозът, като стомах на чревоугод ...
787
1
Той се разхождаше из полята около селото, заедно с двете кастрирани кучета - майка и дъщеря, а слънцето го напичаше, караше го да гледа надолу в тревата и да мисли странни мисли. Често ходеше така, някой път даже с колелото, а кучетата след него. Почти като в детството.
На никой не правеше впечатлен ...
На никой не правеше впечатлен ...
746
1
3
08.04.2123, 07.23ч
Нина машинално отмяташе страниците на дисплея на устройството върху лявата си ръка, втренчена в големия дигитален екран на стената, но погледа ѝ не се спираше на нищо интересно. Не знаеше вече колко време се опитва да открие нещо грабващо вниманието, но усещаше болка в дясната си ...
Нина машинално отмяташе страниците на дисплея на устройството върху лявата си ръка, втренчена в големия дигитален екран на стената, но погледа ѝ не се спираше на нищо интересно. Не знаеше вече колко време се опитва да открие нещо грабващо вниманието, но усещаше болка в дясната си ...
383
3
7
По списък бяхме приети 32 души. На януарската сесия се появиха стотина. Всеки ден след началото на първия семестър виждахме нови лица и задници. Както ги нарекох – парашутисти и подводничари…
Дойде едно маце… Мани, мани… Бащай сигурно е бил стругар. Красивоооо… Около нея веднага се трупнахме. Както ...
Дойде едно маце… Мани, мани… Бащай сигурно е бил стругар. Красивоооо… Около нея веднага се трупнахме. Както ...
324
1
6
Първи изпит в СУ. Януари, 1974 година. Още неизсъхнали от празниците – и на кладата. „История на БКП“. Четеше ни някакъв симпатяга с приятен глас. Унасящ, приспиващ…
Обаче – изпит!
Първи изпит. А първият изпит е като първи секс. Важното е да се мине / да те минат. Пък оценки ще се слагат после, сега ...
Обаче – изпит!
Първи изпит. А първият изпит е като първи секс. Важното е да се мине / да те минат. Пък оценки ще се слагат после, сега ...
639
2
7
Бийп... Бийп... Бийп...
Аз съм миролюбив мъж, но много ми се иска да удуша някой от мобилните оператори. Сякаш стоят и дебнат, кога разговорът е в кулминацията си и започва това бийпкане. Сигурен съм, че мрежите са създадени единствено, за да ти унищожат щастието.
Отново набирам.
" Абонатът е извън ...
Аз съм миролюбив мъж, но много ми се иска да удуша някой от мобилните оператори. Сякаш стоят и дебнат, кога разговорът е в кулминацията си и започва това бийпкане. Сигурен съм, че мрежите са създадени единствено, за да ти унищожат щастието.
Отново набирам.
" Абонатът е извън ...
241
2
2
Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
940
11
23
Есе по “Старецът и морето” или моят нов съвременен герой
Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,
че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се
от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, къд ...
Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,
че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се
от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, къд ...
825
Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...
920
7
10
Той се събуди. Изминаха три дни от раздялата – напрежение, отчаяние, безтегловност, пустота, безнадежност. Тази сутрин първата мисъл пак беше за НЕЯ, с такова чувство на отчаяние. Същото беше и вчера.
"Ще мине, и това ще мине" – Той си спомни притчата за цар Соломон – "Разсмей ме, когато ми е тъжно, ...
"Ще мине, и това ще мине" – Той си спомни притчата за цар Соломон – "Разсмей ме, когато ми е тъжно, ...
655
1
2
- Е, добре заварила…
- Добре дошла, Пенке! Откога не сме се виждали… Как си, що си?
- Бивам, лельо Маро… Все още работя, не ми се минава на пенсионерска диета…
- А… Извинявай, Пенке, ама да те питам… Ти вече трупна години, но нещо мъж… Деца?
- Спокойно, лельо Маро, аз съм съвременна жена. Моята цел ...
- Добре дошла, Пенке! Откога не сме се виждали… Как си, що си?
- Бивам, лельо Маро… Все още работя, не ми се минава на пенсионерска диета…
- А… Извинявай, Пенке, ама да те питам… Ти вече трупна години, но нещо мъж… Деца?
- Спокойно, лельо Маро, аз съм съвременна жена. Моята цел ...
353
5
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
