4 265 резултата
Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
758
2
Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
735
3
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
760
4
Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
705
4
Глава 4
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...
497
Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
986
4
Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
490
Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно оти ...
706
1
10
С тези мисли се запътих обратно към кабинета. В коридора се беше подредила спретната опашка и хората чинно си чакаха реда. Вратата беше отворена. Явно вече се приемаха жалбите. Дочух гласа на Глухарьов от вътре:
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едн ...
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едн ...
707
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
569
4
Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
705
4
След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
787
5
26
ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...
598
Глава 3
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...
452
Беше на смрачаване, когато вратата отново се отвори. Обърнах се рязко, защото бях прекарала последните два часа в обикаляне на стаята и бях меко казано изнервена. Иван ме беше излъгал. Нямаше никакъв ключ в онова чекмедже, нито където и да е другаде в кабинета.
Когато се бях събудила и бях усетила, ...
Когато се бях събудила и бях усетила, ...
680
2
16
Когато вратата се затвори от външната страна, Глухарьов тръсна глава и въздъхна шумно.
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...
698
Глава 31. «Златрус» уходит от погони.
Пока Учитель, уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...
Пока Учитель, уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...
1143
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
793
4
Противно на логиката, но в онзи момент, не възприех думите в песента по заплашителен начин, напротив. Настройваха ме за приключение и дори когато увеличих песента и затанцувах на седалката, си представих, че сме в дискотека с Хари и хиляди звуци и лампи пукат като фойерверки в нас.
- И къде все пак ...
- И къде все пак ...
697
6
21
На другата сутрин се намерих да плувам под вода в басейна на банята. Водата беше мека и топла. Обгръщаше ме и ме отпускаше, изтласквах се напред и се наслаждавах на прозрачната ѝ мекота, но след малко започнах да се задушавам, свършваше ми въздухът, а когато се опитвах да подам глава над водата, се ...
670
6
14
Глава 5, част 2
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...
746
2
Глава 5, част 1
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...
1503
1
2
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПЪЛНО САМ
Джервонд остана напълно сам и се усети, че трябваше да се приготви. Останалите нямаше да се забавят твърде дълго време. Екипът беше решен да стигне до Мъртвият град и да открие дали няма нещо полезно, с което наистина да могат да напуснат планетата. Не знаеха какво ...
Джервонд остана напълно сам и се усети, че трябваше да се приготви. Останалите нямаше да се забавят твърде дълго време. Екипът беше решен да стигне до Мъртвият град и да открие дали няма нещо полезно, с което наистина да могат да напуснат планетата. Не знаеха какво ...
547
1
На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...
733
7
Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...
610
1
17
Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...
758
3
Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...
666
2
Глава 2
Засада
В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, ...
Засада
В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, ...
510
Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...
824
7
Чашата изгаряше пръстите ми. Въртях я наляво-надясно и гледах отражението си в тъмната течност. Бледо лице и хлътнали бузи. Дори една чаша с чай показваше реално, че не съм добре. Не обичам чай особено, обаче този тук ме връщаше към живота малко по малко. Не разбрах кога зъбите ми бяха престанали да ...
845
1
16
Глава 3, част 3
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на у ...
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на у ...
763
3
Сега ми е трудно да го призная, но тогава бях зашеметена. От мириса на запалена борина, от огъня разлял се по кожата ми, от присъствието на мъжа, придал вкус и чувство на живота ми. Вкус – изпълващ сетивата и замъгляващ мислите.
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...
913
6
16
Глава 1
Съдбоносна среща
В континента Ангрия конфликтът е вечен. Управляван от четири големи страни - Вастилия, Монера, Алтера и Геинма, мирът е рядък и кратък, а конфликта винаги присъстващ. Голяма част от населението са магове - хора, притежаващи способността да контролират природните аспекти. Тез ...
Съдбоносна среща
В континента Ангрия конфликтът е вечен. Управляван от четири големи страни - Вастилия, Монера, Алтера и Геинма, мирът е рядък и кратък, а конфликта винаги присъстващ. Голяма част от населението са магове - хора, притежаващи способността да контролират природните аспекти. Тез ...
461
2
1
Глава 30. Мертвая эпоха.
Ученики вошли в оранжевую пустоту, солнце давно поменяло волну сплошного излучения, землю обогревала обуза немеркнущих суток. Плавающие рассеяния зеркал, установленные на луне, плавили облака, преображая небо в постоянно прозрачную бурю. Не видно ни одного человека, только н ...
Ученики вошли в оранжевую пустоту, солнце давно поменяло волну сплошного излучения, землю обогревала обуза немеркнущих суток. Плавающие рассеяния зеркал, установленные на луне, плавили облака, преображая небо в постоянно прозрачную бурю. Не видно ни одного человека, только н ...
1207
Глава 3, част 2
... но защо не мога да съм кучка
- Какво?
Ейд беше шокиран от изказването й.
- Имам предвид, че е извънбрачен. Може би това е и причината никога да не се ожени за майка ми. ...
... но защо не мога да съм кучка
- Какво?
Ейд беше шокиран от изказването й.
- Имам предвид, че е извънбрачен. Може би това е и причината никога да не се ожени за майка ми. ...
884
6
POV Ейдриан
Пътувам през града и не ме интересуват другите хора. Вятърът си играе с косата ми, а на душата ми е толкова леко. Тя ли направи това? Няколко мига в нейната компания и се чувствам така, сякаш планина е паднала от раменете ми? Тя е просто загадка. Можех да я вкуся, да пробвам капка кръв и ...
Пътувам през града и не ме интересуват другите хора. Вятърът си играе с косата ми, а на душата ми е толкова леко. Тя ли направи това? Няколко мига в нейната компания и се чувствам така, сякаш планина е паднала от раменете ми? Тя е просто загадка. Можех да я вкуся, да пробвам капка кръв и ...
760
5
Слънцето се криеше зад върховете на дърветата. Вятърът издухваше насипания сняг от клоните и го ръсеше на остри стружки срещу мен. Те се завихряха, бодяха ме и стапяха остриетата си по лицето ми. Беше някъде към 13ч на обяд. Трябваше да се чакаме на пейка до стар параклис, откъдето започваше пътекат ...
739
7
24
Глава 2, част 2
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
732
6
Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
772
4
Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...
469
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
