14 693 резултата
Някъде към началото на лятото в двора дойде една птица. Красиво нещо. Цялата в жълто. Като пламък. Само контурът на крилата ù в черно. Поразходи се по тревата и подскочи. Подплаши я кучето. На другия ден пак дойде. Все по-дълго се застояваше. Скастрих песа и той не скачаше като дойде. После стоеше п ...
1791
1
- Сянка - повика Но Щен Вълк приятеля си.
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено! ...
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено! ...
764
1
Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...
1214
4
Пълното щастие е мит за наивници
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от не ...
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от не ...
1105
19
- Ти добър вълк ли си, Но Щен Вълк? - попита една вечер Кух Че Реп.
- Добър съм в това да бъда вълк - отговори му вълкът.
- Ахам - кимна премъдрият и обръщайки се към Ко Та Рак, продължи да пита: - А ти, Ко?
- Аз не съм толкова добър в това да бъда вълк - сви рамене котакът.
- Ахаам - проточи Реп. - ...
- Добър съм в това да бъда вълк - отговори му вълкът.
- Ахам - кимна премъдрият и обръщайки се към Ко Та Рак, продължи да пита: - А ти, Ко?
- Аз не съм толкова добър в това да бъда вълк - сви рамене котакът.
- Ахаам - проточи Реп. - ...
651
1
"Стоп! - светна сигнална лампичка в главата ми . - Откъде-накъде кучета и то - зелени! Навярно това е той, моят човек!"
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече ...
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече ...
573
3
SMS Великден
През прозореца нахлуваше жълт и топъл априлски следобед. Галя взе оранжевия си мобилен телефон и написа съобщение:
Hristos voskrese! Pojelavam ti mn. mn.
Спря се. Колебливо оправи voskrese на vaskrese. След това оправи mn. на mnogo. Какво да му пожелае? Трябваше да е нещо, което да му х ...
През прозореца нахлуваше жълт и топъл априлски следобед. Галя взе оранжевия си мобилен телефон и написа съобщение:
Hristos voskrese! Pojelavam ti mn. mn.
Спря се. Колебливо оправи voskrese на vaskrese. След това оправи mn. на mnogo. Какво да му пожелае? Трябваше да е нещо, което да му х ...
1720
5
- Упражненията с лък ще са ви много полезни - каза един ден Скиталецът. - Някой от вас може ли да стреля?
- Аз мога да стрелям - вдигна ръка Сянка, но като помисли за момент, добави: - Обаче не мога да уцелвам.
- Ха ха ха, много смешно - усмихна се накриво другият. - Ето мишената.
- Какво?! - възкли ...
- Аз мога да стрелям - вдигна ръка Сянка, но като помисли за момент, добави: - Обаче не мога да уцелвам.
- Ха ха ха, много смешно - усмихна се накриво другият. - Ето мишената.
- Какво?! - възкли ...
617
Оня ден Златото се връща от някъде. Чакай да ти кажа най-напред за какво злато става дума. Да не се чудиш. През лятото правим ремонт в къщи и бях извикал две момчета да ми помагат. Симпатяги. По едно време на едното нещо му притрябвало и вика.
- Лельо Златке!
Никой не се обажда. То пак.
- Лельо Злат ...
- Лельо Златке!
Никой не се обажда. То пак.
- Лельо Злат ...
1043
1
Вали. Без да спре вали вчерашният дъжд, който навярно ще вали и утре, вече трети ден. Така или иначе май сме ядосали Господина с брадата над нас и той е решил да ни върне там, в другия свят, където вода и земя се сливат. В този сезон времето се променя механично - ту ще грейне слънчице, ту ще рукне ...
568
2
- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я целунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим… -промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова ...
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим… -промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова ...
970
И тоя път пак същото.
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платн ...
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платн ...
1088
3
По онова време, да ви кажа, бях млад - някъде на деветнадесет-двадесет години. И понеже гледах добитъка на баща ми, често ми се налагаше да пренощувам извън село. Онази вечер бе една от тях.
Преди много години, поради чума хората били принудени да се преместят на друго място. Местността, където щях ...
Преди много години, поради чума хората били принудени да се преместят на друго място. Местността, където щях ...
1761
8
- Мнмфауу - прозя се Но Щен Вълк и докато се протягаше, каза: - Добро утро, Ко.
- Хъм - изхъмка той малко по-късно, след като се огледа учудено: - Къде ли е?! Обикновено не става преди мен.
...
- Мнмфмяуу - прозя се Ко Та Рак и в просъница добави: - Нещо ми е некомфортно, ама като се разсъня ще го н ...
- Хъм - изхъмка той малко по-късно, след като се огледа учудено: - Къде ли е?! Обикновено не става преди мен.
...
- Мнмфмяуу - прозя се Ко Та Рак и в просъница добави: - Нещо ми е некомфортно, ама като се разсъня ще го н ...
1246
4
Силвана, щура шеснадесетгодишна пънкарка, беше на гости на приятелката си Аня. Тя също не беше като другите тийнейджърки - имаше странен характер и често спореше. На първия ден от гостуването на Силвана те решиха да се разходят в парка. Седнаха на люлките в детския кът, запалиха по цигара и започнах ...
866
5
Майката
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодни ...
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодни ...
1292
4
Живяло някога, когато светът бил още млад, момиче. То било много красиво, с дълги руси коси, очи по-зелени от планинска ливада, озарена от утринните лъчи на слънцето и устни нежни като цвят на праскова. Името ù било Яна. Когато навършила шестнадесет години, се влюбила в най-чаровното момче в селото ...
692
Сирачето
Беше около 11 вечерта на 21-ви юли. Мая, заедно с нейните приятели, се прибираха от поредната вечер "на кафенце" в малкото градче Стамболийски. По пътя обсъждаха обикновените неща, нещата, за които говореха всяка вечер. Смееха се. Колкото и обикновен, скучен и някак си безсмислен да беше жи ...
Беше около 11 вечерта на 21-ви юли. Мая, заедно с нейните приятели, се прибираха от поредната вечер "на кафенце" в малкото градче Стамболийски. По пътя обсъждаха обикновените неща, нещата, за които говореха всяка вечер. Смееха се. Колкото и обикновен, скучен и някак си безсмислен да беше жи ...
1181
4
НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ
Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целия ...
Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целия ...
1762
Залата във величествената каменна сграда на Градската библиотека e с амфитеатрално разположение. "Като трап" - определи я актрисата, която чете разказчетата, написани от жени. (Тези от автори мъже естествено ги четеше мъж). Иначе обстановката беше много приятна. Публиката - не многобройна. Водещата ...
692
2
След голямото утринно блъскане и стъпване по чужди крака на пътуващия за работа пролетариат, но преди тоталното опразване на автобусите по обед. Мърляви кондуктори ръсят съсухрена царевица от мазните си пици „на парче”, докато обслужват с една ръка малкото пътници. А те, използващите по никое време ...
1199
1
Гарата беше празна и основателно, защото беше много рано. Едва 5 часа. И въпреки, че най-ранният влак пристигаше в 7, ниска жена на средна възраст, с дълбоки бръчки по челото и уморени очи пристъпваше тежко и старите ù ожулени токчета монотонно потропваха по асфалта, отекващи в самотната сутрин. Тя ...
1102
1
ХЛАПАЧКА
Таксито зави от пряката надясно и излезе на булеварда. След кръстовището Тото намали и погледна часовника на таблото. Два и петнайсет.
Беше безлюдно. Спря малко по-надолу, до тротоара, там, където обикновено се нареждаха с останалите. Сега имаше само една спряла кола. Колегата го нямаше вът ...
Таксито зави от пряката надясно и излезе на булеварда. След кръстовището Тото намали и погледна часовника на таблото. Два и петнайсет.
Беше безлюдно. Спря малко по-надолу, до тротоара, там, където обикновено се нареждаха с останалите. Сега имаше само една спряла кола. Колегата го нямаше вът ...
1002
8
От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...
809
4
Лято! Жегата за пореден ден бе обхванала малкото градче, свито в полите на Беласица. Температурите бяха високи, от тези, които карат всяка жива твар да се крие в някоя сенчеста дупка. В града можеха да се срещнат само две неща, маранята и групичка хора. Тези безстрашни хора бяха туристи, тръгнали да ...
2133
2
И ето, поредната безсънна нощ. Тя се въртеше в леглото си от около час или, може би, два?! Вече беше загубила представа за времето.
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...
1079
8
- Само не разбрах - мърмореше Сянка. - Защо трябва да записваме присъстващите?!
- За протокола и статистиката - отговори му Ко Та Рак. - За да се знае каква аудитория се интересува от фестивала.
- Ахам - кимна човекът. - А чия е тази идея?
- На премъдрия Реп - каза котакът.
- На Кух Че Реп значи - и ...
- За протокола и статистиката - отговори му Ко Та Рак. - За да се знае каква аудитория се интересува от фестивала.
- Ахам - кимна човекът. - А чия е тази идея?
- На премъдрия Реп - каза котакът.
- На Кух Че Реп значи - и ...
583
1
Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа, в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покр ...
825
24
Наскоро стана ясно, че в института за нестандартни проучвания към БАН бе осъществена провокация. Внезапно от лабораторията за биологични изследвания изчезна елитният молец Леонид Илич и на негово място в стъклената кутия нечия престъпна ръка бе оставила някакъв съвсем безобиден екземпляр, вероятно в ...
1273
2
Жега и лудост
Деян Апостолов
По някое време на нощта:
Сякаш времето беше спряло. Вечерта беше от онези, бавни и мъчителни, който така и не искат да си отидат. Не можех да заспя заради жегата. Минаха десет, дори повече дни откакто времето откачи и започна да ни мъчи с горещините си. Отначало всичко и ...
Деян Апостолов
По някое време на нощта:
Сякаш времето беше спряло. Вечерта беше от онези, бавни и мъчителни, който така и не искат да си отидат. Не можех да заспя заради жегата. Минаха десет, дори повече дни откакто времето откачи и започна да ни мъчи с горещините си. Отначало всичко и ...
1291
Една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечий отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, забрави реалността ...
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечий отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, забрави реалността ...
1043
- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...
865
2
Малко предистория:
Миа :
- Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак.
- Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман!
- Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че н ...
Миа :
- Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак.
- Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман!
- Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че н ...
1143
17
Шах и Мат
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „ ...
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „ ...
1018
1
Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...
1293
37
Накрая на света, или в началото на мислите ми, живееше едно малко момче. Наричаха го Мъртъвчо, тоест аз знаех, че е така. Тоест, така е! Аз съм това момче, или по-точно голямата част от мен е това. Мъртъвчо е нещо като тумор, расте за сметка на всичко останало, което съм или можеше да бъда. Запознах ...
885
3
Завчера ми се обади от София приятелят ми д-р Г, където бил на някаква разпивка в СБП* и ме помоли да пусна обява от негово име във вестник Мариченска правда, че си търси медицинска сестра за приемната, понеже сестрата му забягнала към Германия и се видял в чудо какво да ги прави сам тия бабички, де ...
1043
9
Крадецът на сънища
През пердета от пранета наднича крадецът на сънища. Душата му е бяла и светла. Очите му са затворени, но той никога не спи, защото е зает да броди в съня на минувачите. Ръцете му са леки като сламки, а краката му са две фиданки, здраво вкоренени в земята. Може би това е единствени ...
През пердета от пранета наднича крадецът на сънища. Душата му е бяла и светла. Очите му са затворени, но той никога не спи, защото е зает да броди в съня на минувачите. Ръцете му са леки като сламки, а краката му са две фиданки, здраво вкоренени в земята. Може би това е единствени ...
1695
3
Прогнозите бяха за четиридесетградусови температури. И утрото показваше,че този път, синоптиците не бяха сбъркали. Свежото настроение, с което тръгна на път, започна да се топи. Жълтата рокля, която си купи специално за случая, заприлепва по тялото й. Беше тръгнала рано, за да избегне горещините, но ...
754
2
… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ...
1166
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
